Защо Ferrari се върна с близо 30 години назад?

Повечето критици имат кратка памет. Това ясно се вижда от воя, който бе нададен от феновете на Ferrari, след като компанията показа модела California T с турбо-двигател. Те явно забравят, че преди 28 години именно турбо-мотрите позволиха на марката да излезе от дълбоката криза, в която бе изпаднала.

През февруари 2014 г. компанията от Маранело представи обновена версия на своя бестселър Ferrari California T. Преди това моделът разчиташе на атмосферен V8 двигател, който обаче бе изхвърлен за сметка на 3,8-литров V8 с две турбини. Феновете на Ferrari почти единодушно нарекоха това решение „предателство”.

Всъщност новият мотор представлява роднина на двигателя от седана Maserati Quattroporte, който обаче е сериозно доработен. В сравнение с предишния агрегат на California новият е със 70 к.с. по-мощен, а въртящият момент достига 755 Нм. Това съкращава времето за ускорение от 0 до 100 км/ч до само 3,6 секунди и леко увеличава максималната скорост.

Най-важното обаче е, че при новия двигател отсъства "турбо дупката", характерна за двигателите с принудително пълнен. Всичко това би трябвало да накара публиката да стане и да аплодира наследниците на Енцо Ферари, които са подобрили значително един и без това великолепен автомобил. Но нещата не стоят точно така...

Феновете на марката трудно приемат промените. А един от символите на Ferrari е именно неповторимият звук, който издава изпускателната система на атмосферните мотори. При турбо-двигателите той е променен, като освен това се губи и характерната обратна връзка между италианските атмосферни агрегати и водача на автомобила.

В случая обаче Ferrari се връща към историята си. През 80-те години на миналия век нещата за марката не вървят никак добре. Продажбите на ключов пазар, какъвто е американският, спадат, а в шампионата на Формула 1 „скудерията” яде бой от McLaren, Brabham Williams и Lotus. И тъй като една беда никога не идва сама, през 1985 г. на салона във Франкфурт големият конкурент Porsche удивлява света със своето ново 959.

Германците показват суперкола с двигател с мощност 450 к.с. и два турбокомпресора, която разчита на супермодерни за това време технологии – интелигентно задвижване на четирите колела, система за регулиране на пътния просвет и 6-степенна механична скоростна кутия, съчетана с „умен” електронен съединител Porsche Control Clutch.

На този фон всички суперколи, включително и флагманът на Ferrari – 288 GTO, изглеждат като неповратливи динозаври. И тъй като не желае да отстъпва на германците първото място, Енцо Ферари нарежда спешно да бъде подготвен адекватен отговор на Porsche 959.

Именно в това се превръща Ferrari F40 – последният автомобил, разработен докато Комендаторе е жив. Той следва проста концепция – ниско тегло, здрава конструкция и мощен двигател. За суперколата е избрана архитектура от състезателния проект GTO Evoluzione, която е допълнително усилена, за да може конструкцията да бъде по-здрава.

Каросерията на модела е напълно нова, като дизайнът е поверен на старите партньори от Pinifarina. Дизайнерът Леонардо Фиорованти успява да създаде шедьовър от тази комбинация на агресия и нежност, въплътена в карбон, алуминий и кевлар. Масивното антикрило и огромното количество въздухозаборници не само вършат своята работа за подобряване на аеродинамиката, но и превръщат състезателната колата в автомобил за обществени пътища.

Този стил е използван и в интериора. Суперколата няма климатик и аудиосистема, като шумоизолацията на практика отсъства, а страничните стъкла са от пластмаса. На практика всеки друг такъв автомобил няма никакви шансове на пазара, но във Ferrari много добре знаят какво правят. Теглото е намалено с около 300 кг., което позволява на V8 мотора с мощност 475 к.с. да подсигурява ускорение от 0 до 100 км/ч за 4,0 секунди. И да стане първият „пътнически” автомобил, развил скорост над 300 км/ч.

Сравнителните тестове с Porsche 959 показват, че безкомпромисният подход на Ferrari е дал резултат. Въпреки задвижването на 4-те колела на немската машина, което дава преднина при старт, след достигане на 200 км/час тя безнадеждно изостава от F40. Максималната скорост от 321 км/ч също е немислима за представителя на компанията от Щутгарт.

Новото F40 е показано на 21 юли 1987 г., когато Ferrari отбелязва своята 40-годишнина. Напук на цената си от 400 000 долара машината започва да се продава много добре, въпреки че за нейното управление човек се нуждае от състезателен опит, а при дълги пътувания и от завидно хладнокръвие и голяма физическа сила. Твърдото окачване направо „избива зъбите” при всяка неравност на пътя, пътният просвет е малък, а кормилната уредба и спирачките нямат електрически усилвател.

Всичко това обаче остава на заден план заради фантастичните показатели на F40. След 2 години моделът търпи модернизация, а цената му скача с още 100 000 долара, но и това не отказва желаещите да го притежават. Някои дори са склонни да платят около милион за суперколата. Първоначалните планове са Ferrari да пусне 400 бройки, но в крайна сметка производство спира след 1200 екземпляра. А предприемчиви купувачи препродават колите си с малък пробег за космически суми.

Появяват се и специални версии. Една от тях е пистовото Ferrari F40 LM, в чието създаване участва ателието Michelotto. При него мощността на 3,0-литровия двигател достига 720 к.с. Това позволява ускорение от 0 до 100 км/ч за 3,1 секунди. А цената на тази версия в пъти превишава оригиналната.

Друга рядка версия е единствената машина с десен волан. Всъщност те са няколко, като всички са произведени по поръчка на Султана на Бруней, като се отличават с луксозния си интериор и с комфортните кресла, взети от Ferrari Testarossa.

Най-ексклузивният автомобил е създаден за изпълнителния директор на FIAT Джани Аниели. Той се отличава с черните си седалки (стандартните са червени) и с отсъствието на педал на съединителя. Причината е, че заради травма на левия си крак Аниели не може да управлява коли с механична скоростна кутия. Затова и неговата кола е оборудвана с електронен съединител Valeo, разработен за рали-версията на Lancia Delta Integrale.

В крайна сметка се оказва, че турбомоторът не е нещо ново за Ferrari. А дали California T ще стане бестселър, ще покаже времето. Факт е обаче, че италианците отново успяват да комбинират модните тенденции със своите славни традиции, а това заслужава само уважение. Пък и битката при суперколите става все по-ожесточена, така че всички средства са позволени.

Още по темата:
Фетел показа бюджетно Ferrari с 670 к.с.
Всички Ferrari с V12 мотори стават хибриди

Снимки: Ferrari