Необикновените машини на масовите марки

Концептуалните модели са едно от най-странните явления в автомобилната промишленост. Те се раждат във въображението на конструкторите и после стават част от компютърни игри, но почти никога не стигат до серийно производство в първоначалния си вид. Част от тях са дело на компании, които в реалния живот не произвеждат спортни коли. С помощта на изданието Motor ви предлагаме 10 концепта от производители, които обичайно предлагат на пазара дизелови комбита и градски машини.

Peugeot Onyx

Дизайнерите на Peugeot понякога имат странно чувство за красота. Доказателство за това е седанът 408 или моделът 3008, който така и не успя да си намери своя клас. Все пак не може да се отрече, че те често пускат, ако не истински шедьоври, то поне образци за подражание. Такъв е и Onyx.

Концептът е представен през 2012 г и изглежда не по-лошо от Ford GT40 или Lamborghini Gallardo, на които не отстъпва и като технически параметри. Моделът разчита на агрегат, който е създаден по подобие на моторите на болидите от „24 часа на Льо Ман“. Това е дизелов V8 с мощност 600 к.с., работещ в комбинация с 6-степенна секвенциална скоростна кутия. Към нея е свързана система за рекуперация на енергията при спиране, като зарядът се съхранява в литиево-йонни батерии. При интензивно ускоряване той дава още 80 к.с. на агрегата.

Самата конструкция на Peugeot Onyx също е доста интересна. Машината е оборудвана с въглеводороден кокпит, който тежи едва 100 кг. Голяма част от каросерията е от карбон, а вратите и капака са от медна сплав. За интериора французите са използвали филц, тъй като той подлежи на вторична обработка, но същевременно играе ролята на термоизолатор. Също така има и „вестникарско дърво“ – пресовани вестници, напомнящи дървесина.

Infiniti Emerg-E

Премиум марката на Nissan - Infiniti, която излиза от категорията производител на дизелови комбита и градски хечбеци, с всички сили прави опити да се конкурира с BMW, Mercedes-Benz и Audi. Японците пуснаха М-серия, която да съперничи на BMW 5-Series, Mercedes E-Class и Audi A6. Направиха и суперкола, макар и концептуална.

Прототипът Infiniti Emerg-E дебютира през 2012 г, като стана първият модел на компанията, изцяло проектиран в Европа. Част от разработката бе платена от британското правителство по проект за опазване на околната среда. Всъщност Emerg-Е си е електромобил с по-голям автономен пробег. Машината се задвижва от електромотри, поставени на задната ос, а 1.2-литровият бензинов двигател с вътрешно горене зарежда литиево-йонните батерии.

Общата мощност на агрегата е 407 к.с, което позволява ускорение от 0 до 100 км/ч за 4 секунди. Само на електричество моделът може да измине 50 км. Общо взето с подобни характеристики може да се похвали и BMW i8, което за разлика от концепта на Infiniti излезе и в серийно производство.

Kia GT4 Stringer

От големите корейски производители – Kia и Hyundai, отдавна се очаква да създадат емоционален и харизматичен модел. Двете компании правят чудесни автомобили за всекидневно ползване, които не отстъпват по качество на европейските си аналози. Те даже се пробваха и при хот-хечовете, но при „спортистите“ хич ги няма. Надежда обаче има – Kia наскоро показа прототип на купе с името GT4 Stinger.

Двувратият концепт с 4 места дебютира през 2014 г. на автосалона в Детройт. Дизайнът на модела е просто космически. Според мнозина, ако сега се снима втора част от трилогията „Завръщане в бъдещето“, то героите от нея би трябвало да се придвижват именно с прототипа на Kia.

Купето със задно предаване се задвижва от турбо-мотор с директно впръскване на горивото. Мощността на 2.0-литровия агрегат е 315 к.с., като той работи с 6-степенна механична скоростна кутия. Тези технологии отстъпват на спортния прототип на Peugeot, но за разлика от него моделът на Kia е много по-близо до серийно производство. Очаква се то да стартира през 2017 г.

Mazda Furai

Това е един от най-добре разпознаваемите концепти в историята на японската марка. Този автомобил прилича на машина от бъдещето – сякаш е произведен през 2112 г. В основата на Furai (от японски това се превежда като „звук на вятъра“) е лекото шаси от болида Courage C65, който участва в състезания за издържливост.

Концептът се задвижва от роторен мотор с мощност 450 к.с. и 6-степенна полуавтоматична скоростна кутия. Аеродинамиката на Futai е впечатляваща, като от Mazda са категорични, че прототипът им може спокойно да участва в състезания на писта.

Машината се появи в множество компютърни игри, а някои западни журналисти дори имаха възможност да я тестват в реални условия на писта. Точно при едни такива изпитания през 2008 г. прототипът изгоря напълно, като причините за това се държат в тайна. За инцидента стана ясно едва през 2013 г.

Renault DeZir

Концептуалното купе Renault DeZir дебютира през 2010 г, като това бе първият проект на Лорънс ван дер Акер като главен дизайнер на френския производител. От Renault твърдят, че прототипът демонстрира стилистическото направление, което ще следват новите модели на марката. Ако се съди по новото Clio, французите не са излъгали.

Машината е задвижвана от електромотор с мощност 150 к.с. и 226 Нм въртящ момент. Той се захранва от комплект литиево-йонни батерии с капацитет 24 кВт/ч. От 0 до 100 км/ч концептът ускорява за 5 секунди, а до 50 км/ч стига само за 2 секунди след старта.

Акумулаторите на DeZir може да се зареждат по 3 начина – от домашната мрежа (за 8 часа), от специална станция (до 80% от заряда се пълни за 20 секунди) или напълно. В последния случай батериите се заменят с нови по системата Renault Quick Drop, като това става на специална станция, на която блокът с батериите се изважда и се заменя с нов. С едно зареждане тежащият 830 кг. Renault DeZir може да измине 160 км.

Renault Alpine A110-50

Компанията Renault в продължение на години твърди, че ще се опита да възроди марката Alpine. За това французите обединиха сили с Caterham, но работата с британците не се получи и проектът се разпадна. През 2012 г. обаче Renault показа концептуалния модел Alpine A110-50, който наистина е доста впечатляващ.

В основата на модела е конструкцията на спортния прототип Renault Megane Trophy, от който е заимстван и силовия агрегат V6. Той е с обем 3.5 литра и развива 400 к.с. и 422 Нм въртящ момент. Моторът работи с 6-степенна секвенциална скоростна кутия.

Динамичните характеристики на колата не се разкриват, но би трябвало да бъдат доста впечатляващи с оглед на теглото на автомобила – 880 кг.

Peugeot Oxia

Концептът Peugeot Oxia дебютира през далечната 1988 г. Той е кръстен в чест на район от повърхността на Марс, който се казва Oxia Palus – точка с нулеви широчина и дължина на Червената планета.

Моделът е със средно разположен 2.8-литров V6 двигател, чиято мощност е 680 к.с. и 726 Нм въртящ момент. С подобни параметри не могат да се похвалят много от сегашните суперколи. Двигателят на Oxia работи с 6-степенна механична скоростна кутия, като от 0 до 100 км/ч ускорението става за 5 секунди, а максималната скорост е 350 км/ч.

Концептът е оборудван с множество функции, които не се предлагат дори от настоящите суперколи. Oxia има слънчеви батерии, разположени под предното стъкло, като тяхната задача е да захранват системите на прототипа, когато двигателят му е изключен. В оборудването на автомобила са включени още бордови компютър, навигация с информация за пътната обстановка, телефон и CD-плейър. Все пак говорим за 1988 г.

Volvo T6

От Volvo се очаква да прави безопасни комбита, но не и хотроуд модели. Не така обаче мисли Лив Тефунсон, бивш служител на компанията, който през 2005 г. показа своя концептуален модел T6. Той стартира проекта си 7 години по-рано, като заимства агрегатите и частите от различни модели на скандинавците.

"Един ден случайно видях в завода напълно разглобен двигател от 850 Turbo, който стоеше на земята. Именно тогава ми дойде идеята да направя този автомобил“, признава години по-късно Туфесон.

Прототипът е направен на тръбна рама, а окачването е комбинация от детайли от C70, S80 и модели на Audi. Турбо двигателят на двуместния автомобил е поставен зад седалките. Самият мотор е с обем 2.9 литра и развива 300 к.с. Той заедно с 5-степенната автоматична скоростна кутия Geartronic е взет от седана S80.

Повечето детайли на T6 са от алуминий и карбон, от който са направени капака и корпусите на фаровете. Интериорът изцяло е заимстван от моделите S60 и S80.

Seat Formula

Прототипът Seat Formula се появява през 1999 г. на автосалона в Женева. По това време испанската марка вече е собственост на Volkswagen и с концепта се занимават именно специалисти на германския производител. Начело на проекта е Ервин Лео Химел – човекът, съдал Audi 80 и 100, четвъртото поколение на Volkswagen Golf, а също така и Subaru Tribeca. Активно му помага Джулиън Томпсън, който от своя страна е създал Lotus Elise.

Машината е построена на алуминиево шаси и тежи едва 900 кг. Прототипът разчита на 4-цилиндров турбо мотор с мощност 240 к.с. и 295 Нм въртящ момент, който се съчетава с 6-степенна секвенциална скоростна кутия. Ускорението от 0 до 100 км/ч става за по-малко от 5 секунди, а максималната скорост на автомобила е 235 км/ч.

Планира се Formula да бъде пуснат в малка серия, но ръководството на Volkswagen избира различен път, по който да поеме SEAT – производството на хечбек модели, предназначени най-вече за градски условия.

Saab Aero-X

През 2006 г. всичко при Saab е наред. Собственикът на шведите – General Motors, все още не е станал жертва на световната финансова криза и няма намерение да се разделя със скандинавците. Които могат да си позволят да инвестират в страхотни концептуални модели. Купето Aero-X е един от тях. Вратите му се отварят напред и нагоре, а след тях идва стъкло с част от покрива. Чувството е, че се качвате в купе, а слизате от роудстър.

Платформата на концепта шведите взимат от Pontiac GTO, като по параметри техният Aero-X е с по-големи габарити от Mercedes-Benz SLS AMG. Прототипът се задвижва от би-турбо V6 мотор с мощност 400 к.с., който работи на етанол. Според данни, получени от компютърна симулация, автомобилът може да ускори от 0 до 100 км/ч за 4.9 секунди.

Снимки: Motor