Вече над 100 години в Русия, след това СССР и после пак в Русия, се правят опити да бъде създаден самобитен автомобил. Двата най-популярни последни проекта – хибридният ё-мобил и суперколата Marussia, завършиха неуспешно. През годините обаче има още много подобни машини, които така и не стигат до производство. А някои от тях наистина изгледат впечатляващо, поне за времето си. Припомняме ги с помощта на изданието Supercar.
Пузирев
Преди около 100 години юристът Иван Пузирев започва да продава авточасти и да ремонтира автомобили, които по това време са съвсем малко. През 1911 г. той пуска първия си модел, собствено производство. Пузирев подчертава, че това са машини за руските условия, като компонентите им са изцяло руски. Те са с рама от никел, каросерия от алуминий и 4-цилиндрови двигатели с обем 5.0 и 6.0 литра. Вносни са само карбураторите им.
Автомобилите на Пузирев са много тежки, но в същото време здрави и надеждни, най-вече благодарение на големия си клирънс. В същото време обаче са и доста скъпи, което ги прави и трудно продаваеми. Историята със самоукия майстор завършва трагично през 1914 г., когато заводът му изгаря напълно, а самият Пузирев умира от алкохолизъм.
REAF
През 1947 г. по инициатива на инженера Всеводолд Бахчиванджи в завода РЭАФ започва работа над масов малолитражен автомобил, чиято конструкция и основни агрегати са предназначени за леките десантни автомобили на армията. За 3 години с големи усилия са създадени едва 2 прототипа, които след изпитанията им се оказват напълно непригодни за серийно производство.
REAF 50 се отличава с нестандартния си дизайн, като по дължината неговата каросерия преминават хромирани обръчи. Двигателят е с 2 цилиндъра и е поставен отзад. Моторът всъщност представлява половината от агрегата ГАЗ-М1 и работи с автоматична трансмисия.
КД/Спорт-900
Серия от 5-6 спортни купета, за които са използвани агрегати от „Запорожец“, е създадена през 1963 г. Машината с 2 места е доста лека – едва 500 кг., като мощността на мотора й е достатъчна за развиването на максимална скорост от 120 км/ч. И този автомобил обаче не стига до серийно производство.
Заря
Двувратитят седан е дело на създателите на микроавтобуса „Старт“, станал известен от знаменития филм „Кавказка пленница“. Името си автомобила получава в чест на футболния клуб „Заря“ (Луганск). Каросерията на машината е от фибростъкло, а двигателят е зает от ГАЗ-21.
Дължината на автомобила достига 5 метра, а масата - повече от 1 тон. Въпреки това успява да развива скорост от 130 км/ч. През 1966 г. в Севернодонецката ремонтна база започва производството на пилотна серия, която трябва да бъде от 50 машини. В крайна сметка обаче са направени едва 4.
Автокам Рейнджър
В началото на 90-те години на миналия век компанията „Автокам“ се опитва да започне производство на всъдеходи Rickman Ranger и да ги продава във Великобритания като кит-комплекти. Производството стартира в завода в Елабуг, след това е преместено в Перм в завод за сглобяване на велосипеди.
Рамата на „Рейнджърите“, както и двигателите и трансмисиите са напълно руско производство – дело на ИЖ и АЗЛК. По-голяма част от возилата са със задно задвижване, като от модела са създадени около 1000 бройки.
Ода
Двуместният прототип „Ода“ със свалящ се покрив е показан за първи път през 1992 г. на автосалона в Болоня. Идеята за неговото създаване е на италианския предприемач Алберто Стицари, а разработката на агрегатите на евтиния роудстър е поверена на заводите на АвтоВАЗ.
Нещата обаче се провалят, след като заводът в Ивановска област, където трябва да бъде сглобяван автомобила, е приватизиран. А нов партньор на проекта така и не е намерен.
Dragon Astero/Jump!
Опитите в края на 90-те години да бъде създаден удобен всъдеход на базата на УАЗ-31514 също не успяват. Върху дизайна на тривратото купе от фибростъкло се труди Генадий Хаинов, който преди това е направил друго купе – „Лаура“. За Astero са използвани агрегати от „Волга“, а най-мощният мотор е V8 ЗМЗ-53, развиващ 160 к.с.
По-късно компанията „Драгон Мотърс“ представя още един всъдеход – Jump! Със свалящи се врати и покрив. В завода в Санкт Петербург са произведени няколко десетки машини и от двата модела.
Russo Baltique Impression
Това е опит да се възроди руската марка „Руссо-Балт“. Един от най-амбициозните руски проекти стартира през 2002 г. с разработката на дизайна на автомобил в стила на 30-те години на миналия век.
През 2006 г. ателието A:Level съвместно с компанията Gerg GmbH създава прототип на шасито на Mercedes-Benz CL65 AMG с V12 двигател. Планира се машините да бъдат продавани на цени от 100 000 евро, но тяхното производство така и не започва.
АПАЛ Сталкер
През 2003 г. фирмата от Толиати – АПАЛ, представя лекия всъдеход „Сталкер“, чиито агрегати са от „Нива“. Каросерията е от олекотени материали, а сглобяването на машината е насочено към завода „Чечен-Авто“, но планираното масово производство така и не започва.
Този проект все пак има и своето продължение – през 2011 г. на автосалона във Франкфурт е представен всъдеходът Travec Tecdrah, в чиято основа са агрегатите на Renault Duster.
Derways Cowboy
Най-необичайният руски автозавод Derways е създаден в Карчаево-Черкесия. Именно в него през 2004 г. стартира производството на модела Cowboy, разработен от местни конструкторите на базата на румънския всъдеход ARO. Произведени са около 800 бройки от модела, след което заводът се насочва към сглобяването на китайски и тайвански автомобили.
Pegas
През 2007 г. Вадим Шустров от Ярославл представя своя първи спортен автомобил – Pegas Coupe. Автомобилът напомня на европейските спортни купета и е построен с агрегати на АвтоВАЗ. Няколко години по-късно компанията Shustrov Cars показва и втори спорен модел с мощност 220 к.с., който на външен вид прилича на легендарния гърбав „Запорожец“. Серийно производство обаче така и не стартира.
Снимки: Supercar
1
