Легендата Mercedes 300 SL отпразнува 60 години

Печално, но факт - много от класическите автомобили в един момент изгниват и се нуждаят от реставриране. За щастие, има и возила, които са способни да оцелеят дори след 60 години. Едно от тях е легендарният Mercedes 300 SL, който отпразнува своя юбилей.

Първата машина от този модел е построена през 1952 г., но вече не съществува, като се предполага, че е предадена за скрап.

Вторият автомобил - с номер на шасито 194 010 0000 2/52, обаче е оцелял през всички тези години. Това го прави най-старият 300 SL, който след щателно възстановяване ще радва феновете на марката, посещаващи Mercedes Classic Center във Фелдбах, недалеч от Щутгарт.

Възстановяването на ръчно изработеният модел е отнело цели пет месеца. Най-трудна се е оказала работата по "вдъхването на живот" на двигателя, тъй като инженерите не са успели да намерят аналог на двете електрически бензинови помпи.

Моделът с кодово название W194 пък е първата състезателна кола, създадена от Mercedes-Benz след края на Втората световна война. Тя излиза от завода на 15 юни 1951 г. и още на следващата година участва в състезания на писта под името 300 SL Super-Light, което по-късно е опростено на 300 SL.

Най-забележителната черта на машината са нейните врати "криле на чайка", които в оригиналния вариант са по-малки. Тяхното увеличение обаче са налага, за да може да се улесни достъпа на пилота по време на състезания като "24 часа на Льо Ман".

В първите тестове на машината участва шефът на Mercedes по това време Рудолг Уленхаут. Колата е разработена на специална рама, която тежи едва 50 кг, а купето е изработена от алуминий. Двигателят е 3.0-литров, 6-цилиндров и е взаимстван от серията 300, която става известна като Mercedes-а на Аденауер, в чест на първия канцлер на Германия след войната.

След намесата на инженерите моторът достига 170 к.с. Той е със сух картер и е поставен под наклон от 50 градуса в моторния отсек. Благодарение на двигателя и на малката си тежест - едва 1069 кг., машината развива максимална скорост от 230 км/ч, което по това време е впечатляващ резултат.

Като цяло са построени едва 10 екземпляра от тази серия. През 1953 г. се появява подобрена версия под кодово название W194/11, но тя така и не участва в състезание.