Потопени в съвременния свят на автономни системи, дигитални асистенти и милиони редове код, днес приемаме круиз контрола за даденост, забравяйки че първите стъпки към управлението без крак върху педала на газта са направени в епоха, когато електрониката в колата се е изчерпвала до радиоприемника.

Един от най-любопитните и напълно забравени инженерни шедьоври от края на петдесетте години на миналия век е вакуумната система Speedostat, която представлява истински механичен предтеча на днешните интелигентни асистенти. В времената, когато микрочиповете не са съществували дори във фантазиите на инженерите, създателите на луксозните американски лимузини като Chrysler и Imperial трябвало да разчитат изцяло на законите на физиката, за да накарат автомобила да поддържа постоянна скорост.
Тази сложна система работила чрез жило, свързано директно със скоростната кутия, което завъртало специален центробежен регулатор с тежести, управляващ от своя страна вакуумен сервомеханизъм, свързан с дроселовата клапа на карбуратора.
Най-завладяващата особеност на този механичен автопилот била неговата физическа обратна връзка с водача, липсваща при днешните безшумни дигитални решения. Когато автомобилът достигнел предварително зададената от арматурното табло скорост, педалът на газта буквално се повдигал сам и се подпирал под ходилото на шофьора, сигнализирайки му осезаемо, че системата е поела контрола над мощността.
Този инжeнерен подход демонстрира колко изобретателна е била автомобилната индустрия в опитите си да улесни дългите пътувания дълго преди появата на компютрите, оставяйки след себе си една уникална технологична страница, която днес е напълно непозната за масовата публика.
