За да се опълчат на китайската инвазия, повечето класически автомобилни компании днес залагат на миналото, на ретро стилистиката и на нашата носталгия.
Hyundai, който няма кой знае какво славно минало, избира друг път, и в резултат получаваме това: най-хитрия модел в малките сегменти. Иначе казано, Ioniq 3.
ВИДЕО от теста на Hyundai Ioniq 3 вижте тук:
Вече ви показахме статично върховата версия N-Line през пролетта. Разликата между нея и обикновения Ioniq 3 не е само в количеството оборудване, но и във външния вид, и дори в размерите. Заради разликите в броните и престилките, N-Line е всъщност със сантиметър и половина по-дълга (4-17 метра).
Оптическа измама решава най-голямата дилема
Най-голямата дилема за дизайнерите на този тип автомобили винаги е била дали да ги направят красиви - тоест като купета, със скосен покрив - или да ги направят практични, което означава правоъгълни и скучни.
Тук дизайнерите на Hyundai гениално са комбинирали и двете решения. На пръв поглед тази кола изглежда със скосен покрив, точно като купе. На практика обаче това е оптична измама, под която се крие класическа, събираща много кутия.
Нещо повече, Ioniq 3 е и от първите модели, които наистина използват плюсовете на електрическото задвижване в полза на комфорта на клиентите си.
По-голяма отвътре, отколкото отвън
Още от появата на първите електромобили преди повече от 15 години слушаме обещания как това задвижване ще промени изцяло концепцията на интериорите на автомобилите. До момента това не се е случило: повечето компании залагат на класическата вътрешна подредба, за да не стряскат клиентите.
Отначало интериорът на Ioniq 3 също няма да ви се стори революционен. Докато в един момент не осъзнаете, че тази кола всъщност е по-голяма отвътре, отколкото отвън - поне като усещане.
На размери тя е по-малка даже от Ford Puma. Но като междуосие и като вътрешно пространство е абсолютно сравнима с досегашната Тoyota RAV4.
Разстоянието между две оси тук е 2.68 метра. За съпоставка, електрическото Peugeot 2008 e с почти 15 см по-дълго, но има със 7.5 см по-късо междуосие. Skoda Epiq е с абсолютно същите габарити като Ioniq 3, но с осем сантиметра вътрешно пространство по-малко.
Както и в по-големите и по-луксозни Hyundai, тук получавате бутони, с които можете да местите облегалката на предната седалка.
Аз обаче не съм го направил - предната седалка е настроена като за моя ръст - и въпреки това има предостатъчно място да седна удобно и отзад.
Багажник и централна конзола на по два етажа
Резултатът от всичко това е автомобил, който се кара и паркира изключително лесно, и в същото време удобно може да вози четирима възрастни. Местата за съхранение на вещи в салона са много. Особено харесваме идеята на Hyundai да направи централната конзола двуетажна. Горе държите кафето и телефона си, а отдолу има достатъчно място за лаптоп и даже, ако щете вярвайте, за модерна дамска чанта. От онези, които при нужда ще поберат седмичното ви пазаруване.
Багажникът е 441 литра, което е колосално за автомобил с тези размери. Е, постигнато е и за сметка на резервната гума, разбира се. Но така имате 322 литра над кората и още 119 литра под нея, в така наречения megabox, който спокойно побира голям куфар в условията на пълна секретност.
Първият 400-волтов модел от гамата Ioniq
Практичността на тази кола е забележителна и дори ни накара да започнем този тест отзад напред. Сега нека се върнем към задвижването.
Името Ioniq вече ви е подсказало, че това е чист електромобил. Но той се отличава доста от съименниците си. Между "тройката" и всички останали в Ioniq-гамата има една голяма разлика, и тя е в платформата.
По-големите Ioniq 5, 6 и 9 са на 800-волтова архитектура. Този тук е на същата платформа като Kia EV3, което значи 400 волта. Това се отразява на скоростта за зареждане, разбира се, но не толкова, че да създава неудобства. На бърза зарядна станция двете версии се зареждат от 10 до 80 процента съответно за 29 и 30 минути.
Hyundai има едно голямо предимство пред повечето си конкуренти, и то е, че предлага 22 киловата зареждане от променлив ток.
Ще откриете подобно нещо в електрическите Porsche и в някои BMW. Но този скромен Ioniq предлага тази функция, каквато няма нито в Tesla, нито във VW. Тя е допълнителна опция и върви в пакет с възможността колата да захранва с енергия външни консуматори.
Базовата версия е по-мощна от върховата
Ioniq 3 е в два варианта според капацитета на батерията. Малката - 41 киловатчаса - е с литий-желязофосфатна химия и клетки на китайската CATL.
По-голямата, 62 киловатчаса, е с класическата NMC химия, и с клетки на Samsung.
Куриозното е обаче, че по-малката батерия води със себе си повече мощност. Базовата версия тук има 147 коня, докато високата версия Long Range - 135.
|
135 к. с. максимална мощност 490 км с едно зареждане 9.5 секунди 0-100 км/ч 170 км/ч максимална скорост |
Тази разлика идва най-вече от малко по-високия волтаж на LFP батерията, но също и от стремежа на инженерите да изкарат повече пробег от Long Range версията. Почти са успели да стигнат до 500 км. Ако бяха заложили и на малко по-малки джанти, вероятно щяха и да ги надминат. Тук базовото ниво е на 16 цола, а върховото - на цели 19.
Честно казано, не виждам причина да изберете по-малката батерия, независимо от по-голямата мощност, защото тези 12 коня не променят кой знае колко.
И двата варианта имат един и същи въртящ момент, 250 Нм, което е предостатъчно, ако искате да изпреварвате.
Изненадващо нисък разход на енергия
По-мощната кола е мъничко по-бърза от 0 до 100 км/ч: 9 секунди, вместо 9.6 секунди. Но пък разликата в пробега в полза на по-голямата батерия е съществена: 490 км срещу само 335. И то, ако съдим по нашия тест, тези 490 км са съвсем реални.
Заради удивителната аеродинамика и ефективност на системите, това е всъщност една от най-икономичните коли.
В сегашния ни тестов цикъл по хълмовете на черноморска Турция, с доста изкачвания и завои, средният ни разход е 14.3 кВтч на 100 км. На магистралата, където ограничението е 140 км/ч като в България, го вдигнахме до 16.4 кВтч - също много добър показател.
Проектирана в Европа за Европа - но произвеждана в Турция
От Hyundai особено много се гордеят, че са проектирали тази кола на инженерно равнище в Европа и за Европа - независимо, че тя се произвежда в азиатската част на Турция.
Това означава много по-директно, много по-ангажиращо управление, отколкото имат повечето азиатски автомобили - независимо дали от Корея, Китай или Япония.
Не толкова ангажиращо, колкото е, да кажем, в новото Renault 5, което е доста по-веселият автомобил. Ioniq 3 се усеща доста по-улегнал на пътя. Което е логично, защото той е замислен да вози вас и семейството ви.
Окачването се справя много добре с неравностите, макар че на 19-цолови джанти агресивните легнали полицаи в Турция се усещаха осезаемо.
С 5 децибела по-тиха от конкурентите
Впечатляващо е и нивото на шумоизолация - нещо доста нетипично за този сегмент. Тук имате акустично стъкло не само отпред, а и отстрани, и най-различни други хитрости, които елиминират почти напълно аеродинамичния шум.
Много производители на електромобили, разчитайки на това, че няма шум от двигателя с вътрешно горене, тотално пренебрегват шумоизолацията и всъщност правят колите си дори по-дразнещи от бензиновите. Тук няма такова нещо.
От Hyundai настояват, че сравнена с останалите конкуренти в този клас, тази кола е с 5 децибела по-тиха. Пет децибела не звучи много, но всъщност това е разликата между нормален шум в офиса и включена моторна косачка.
Мултимедията е със сензорен дисплей с диагонал почти 13 инча в базовия модел и 14.6 инча в нашата тестова кола, ниво Prime. Зад екрана се крие новата електронна архитектура на корейците Pleos, базирана на Android. Системата е бърза, логична и хубава графика.
Електронни помощници
Ioniq 3 е една от най-интелигентните малки коли на пазара в момента. Eдин пример: тя разбира от навигацията, когато ви предстои да влезете в тунел, и автоматично изключва притока на външен въздух към салона. Още една дреболия, за която вече не се налага да мислите.
За съжаление в Турция повечето електронни асистенти все още не са законни, включително специалният асистент на Hyundai за шофиране по магистрала, така че не успяхме да ги тестваме.
Като допълнителна екстра се предлага този малък екран върху таблото за приборите, който ви показва всички основни показатели и напълно отменя нуждата от Head-Up дисплей.
Това не само е по-евтино решение, но и не се нуждае от осем до десет литра обем в таблото, така че самото табло може да бъде по-малко и да освободи още пространство в салона.
Колко струва Hyundai Ioniq 3?
На някои пазари в Европа можете да намерите тази кола за малко над 25,000 евро, защото там има или държавна субсидия за електромобилите, или субсидия от страна на Hyundai. В България обаче тази субсидия от Hyundai не обхваща Ioniq 3, а държавна субсидия, както се досещате, няма. Стартовата цена тук е 29 600 евро.
Доста солено за един малък автомобил, но всъщност напълно съпоставимо с конкурентите с електрическо задвижване.
Базовото Renault 4 започва от абсолютно същата сума, но с мъничко по-малко оборудване. Eлектрическият Ford Puma е с около 3500 евро по-скъп, а електрическото Peugeot 2008 - с цели осем хиляди.
С голямата батерия, Ioniq 3 тръгва от 33 600 евро, и може да стигне до 41 600 eвро за N-Line с възможно най-пълното оборудване. Но и базовата кола си има всички важни електронни асистенти, парктроник и камера за заден ход (задължиелни, защото видимостта назад не е кой знае каква), а също алуминиеви джанти, многорежимни LED светлини, кожен волан, двузонов автоматичен климатик, аудиосистема с 6 говорителя и 4 USB порта. Покрай този дълъг списък с глезотии, тази кола ви дава и нещо по-важно: удобство и спокойствие в града.
Заключението
Аз не съм много голям почитател на непрекъснатото увеличаване на размера на автомобилите в последните петнайсетина години. Малката кола все още има своята стойност и като забавен потенциал, и като практичност. Особено за онези от нас, които живеят в големите градове.
Така че тази идея на Hyundai - да направят малка кола с големи възможности - ми се струва стъпка в правилната посока.
Още снимки от теста на Ioniq 3 вижте в ГАЛЕРИЯТА:
0
