Понякога са достатъчни само няколко километра, за да останат ежедневните проблеми на заден план. При каране на мотор погледът е насочен далеч напред, постоянно се следят останалите участници в движението, усеща се вятърът, а изборът на траектория изисква концентрация, която е различна от тази зад волана на автомобил.

Американски учени са решили да измерят какво се случва в мозъка и организма по време на това преживяване. Резултатите придават физиологично обяснение на усещането, което много мотористи познават добре.
Изследването е проведено от учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) сред опитни пълнолетни мотористи. Участниците са карали собствените си мотоциклети по предварително определен маршрут с продължителност около 22 минути, при реални условия на движение. Учените са проследили различни показатели преди, по време и след пътуването, включително мозъчната активност, сърдечната честота и определени хормонални нива.
Най-впечатляващият резултат се отнася до хормоналните биомаркери, свързани със стреса. След карането те са се понижили с 28%. Това обаче не означава, че субективно усещаният стрес автоматично намалява с 28%. Изследването измерва физиологични показатели, а не директно усещането за стрес.

Организмът всъщност не просто се отпуска. По време на карането сърдечната честота се увеличава с 11%, а нивото на адреналина – с 27%. Според учените тази физиологична активация наподобява реакцията на организма при лека физическа активност. Така карането на мотор изглежда съчетава два на пръв поглед противоположни процеса – организмът е по-активен, докато някои показатели, свързани със стреса, намаляват. Изследването е публикувано и в научното списание Brain Research.
Един от най-интересните резултати е свързан именно с мозъчната активност. Измерванията показват, че карането на мотоциклет създава специфична комбинация от повишена бдителност и продължителна концентрация.
Учените отчитат и повишаване състоянието на бодрост, което по мащаб сравняват с ефекта от кофеина. Това до голяма степен съответства на изискванията на самото каране. Мотористът трябва постоянно да следи сцеплението, да поддържа равновесие, да анализира пътната настилка, да предвижда поведението на останалите участници и да реагира на кръстовища и промени в посоката.

При това погледът и движенията на тялото участват едновременно в управлението. Постоянният поток от решения оставя по-малко пространство за мисли, които нямат отношение към пътуването.
Експериментът включва и сравнение с шофирането на автомобил. Мозъчните измервания не показват същия модел при водачите на автомобили. При мотористите учените установяват състояние, което съчетава по-продължително внимание с намаляване на някои разсейващи фактори. Ефектът не изчезва веднага след изключването на двигателя. Подобрената концентрация остава измерима поне 10 минути след края на пътуването.
Други изследвания също сочат в подобна посока. Проучване сред британски мотористи показва, че 88% от анкетираните смятат, че карането подобрява психическото им благосъстояние. В друго изследване, проведено от застрахователя AMV съвместно със службата по приложна психология на Университета в Мурсия, редовните мотористи показват по-ниски нива на тревожност и по-добри резултати при някои упражнения, свързани с концентрацията и решаването на проблеми.

0