В историята на автомобилостроенето има иновации, които звучат като научна фантастика, но са чиста физика и висш инженерен разум. Такава е легендарната хидропневматична система на Citroën, дебютирала в революционния модел DS през 1955 година и усъвършенствана в модели като CX, BX и Xantia. За разлика от класическото окачване с метални пружини и амортисьори, тук автомобилът стъпва върху сфери, пълни с азот и специална хидравлична течност под високо налягане.

Тази специфична архитектура крие една изключително малко известна особеност – способността на автомобила да се движи напълно стабилно само на три колела при спукана или изцяло липсваща задна гума. Системата за автоматично нивелиране непрекъснато следи и коригира налягането във всяка точка. При премахване на една от задните гуми и увеличаване на клиренса от лоста в купето, централният хидравличен мозък преразпределя масата на купето диагонално между предните две колела и останалото здраво задно колело.
Изключителният трик на това окачване обаче не се изчерпва само с аварийното придвижване до сервиз. То прави класическия крик напълно излишен при смяна на гума. Процедурата е изумително проста: автомобилът се повдига в най-високото си положение, под прага до спуканата гума се поставя обикновена степенка или блокче, след което окачването се сваля в най-ниска позиция. Автомобилът сам свива съответния сивител и колелото остава да виси във въздуха, готова за бърза подмяна.
Тази интелигентна система остава един от най-невероятните трикове в автомобилната история, показващ как инженерната смелост може да реши критични проблеми на сигурността по начин, който днешните модерни автомобили все още не могат да повторят.
