Мечтата за нисък разход на гориво в градската джунгла често отвежда шофьорите по грешен път – към рафтовете с чудодейни добавки и скъпи "магически" течности. Истината обаче е далеч по-прозаична. Реалното спестяване не започва от бензиностанцията, а от трезвия анализ и елементарната математика.

Преди да промените каквото и да било, започнете да зареждате на една и съща локация, като педантично отбелязвате изминатите километри и налятите литри. За да получите обективна картина, са ви нужни поне три-четири пълни резервоара, тъй като капризите на времето, трафикът и моментните настроения зад волана лесно могат да изкривят статистиката.
Първият и най-лесен за отстраняване враг на икономичността се крие най-ниско – в гумите. Когато те са дори леко "меки", съпротивлението при търкаляне скача главоломно. Колата губи своята инерция и изисква много повече енергия, за да потегли от светофара. Проверявайте налягането редовно, и то задължително при напълно изстинал каучук, следвайки фабричните предписания.
Заедно с това е добре да хвърлите по едно око на сходимостта на предния мост, лагерите и спирачните апарати. Един задържал спирачен апарат или клеясал водач действат като постоянна, невидима котва, която неусетно източва резервоара ви.
Под предния капак също често се крият безобразни консуматори на гориво. При бензиновите агрегати нещата обикновено опират до износени свещи, задръстен въздушен филтър или дефектирали сензори (като дебитомера или ламбда сондата). Ако компютърът на колата получава грешни данни за температурата и смята, че моторът е студен, той изкуствено обогатява горивната смес твърде дълго.
При дизелите капаните са други – неизправен термостат, пикаещи дюзи, пробиви в турбопътищата или запушен филтър за твърди частици (DPF). Честата и неуспешна регенерация на DPF вдига оборотите на празен ход и буквално изгаря парите ви. Кратките градски дестинации са истинска отрова за модерния дизел, тъй като той така и не успява да достигне оптимална работна температура.
Стилът на управление е факторът с най-голяма тежест, но икономично шофиране съвсем не означава да се движите като костенурка. Ключът е в предвидимостта: плавно ускорение и ранно пускане на педала на газта, щом наближите червен светофар. Всяко рязко натискане на спирачката е чиста загуба на кинетична енергия, която преди това сте платили на колонката.
При бензиновите мотори избягвайте излишно високите обороти. При дизеловите обаче не правете грешката да превключвате твърде рано нагоре – карането на много ниски обороти под товар не пести нищо, а само съсипва турбокомпресора, трансмисията и скъпия двумасов маховик. Търсете златната среда, където двигателят има сигурна тяга.
Друг класически автогол са безкрайните сутрешни загрявания на място. Съвременният автомобил изисква не повече от минута, колкото маслото да превърти през системата. След това потегляйте спокойно – в движение колата ще достигне работна температура много по-бързо и екологично. Погледнете и навигацията: понякога маршрут, който е с два километра по-дълг, но минава по околовръстен път или булевард без светофари, излиза много по-евтино от засядането в гъсто градско задръстване.
Комфортът също има своя цена, но не изпадайте в крайности. Спирането на климатика в летните жеги с цел икономия е абсурдно, тъй като отворените прозорци при по-висока скорост влошават аеродинамиката и пак вдигат разхода. По-разумно е просто да не настройвате системата на "арктически" температури и да изключвате подгряването на седалките и стъклата, щом си свършат работата.
И накрая – освободете колата от излишния баласт. Забравени багажници за колела, покривни кутии и тежки кашони в багажника добавят тегло, което трябва да ускорявате след всеки завой. На пазара няма вълшебна добавка, която да поправи за занемарения автомобил и агресивните навици – истинското спестяване е въпрос на техническа поддръжка, правилно планиране и хладнокръвие зад волана.

0