Porsche патентова двигател 3 в 1

През последните години в автомобилния свят властва една ключова дума – гъвкавост. Производителите са принудени да лавират в изключително сложен преходен период, в който съжителстват класически ДВГ, чисти електромобили, плъг-ин хибриди и нови технологии за увеличаване на пробега. Точно в тази несигурна ситуация Porsche реши да поеме по коренно различен и много оригинален път.

Инженерите са подали документи в германското патентно ведомство за проект, който се опитва да обедини напълно несъвместими на пръв поглед светове. Идеята е да се създаде кола, която може да се държи като чист електромобил, като хибрид с удължен пробег (EREV) и като класическа спортна машина с бензинов двигател. И най-хубавото е, че всичко това ще бъде събрано в рамките на една-единствена задвижваща система. Технологията звучи повече от впечатляващо, но в същото време повдига куп въпроси около бъдещето на мощните спортни автомобили.

Най-революционната част в патента изобщо не е свързана с електричеството, а с традиционния ДВГ. Инженерите от Porsche замислят агрегат, при който двата блока цилиндри изпълняват различни задачи. Първият ще бъде оптимизиран да работи само като генератор на енергия. Тогава моторът няма да има механична връзка с колелата, а просто ще произвежда ток, с който да захранва електромоторите и да дозарежда батерията в движение. За максимална ефективност се предвижда тази част от двигателя да използва специални компоненти. Целта е вътрешното триене да се сведе до минимум чрез внедряването на керамични лагери и иновативни решения, които буквално елиминират механичните загуби.

Вторият блок цилиндри обаче е проектиран да достави онова неподправено усещане, което очаквате от всяко истинско спортно Porsche. Тук на сцената излизат технологии като променливо газоразпределение и променлива степен на компресия, които да гарантират брутална мощност и светкавична реакция при натискане на педала на газта. На практика германците карат един и същ двигател да върши две коренно различни неща едновременно.

Благодарение на тази архитектура системата може да работи в три напълно различни режима. Първият е изцяло електрически. При него автомобилът се задвижва само от електромоторите, които черпят енергия директно от батерията. Вторият режим е така нареченият EREV – технология, която набира огромна популярност, особено на китайския пазар. Тук бензиновият двигател няма никаква механична връзка с колелата, а работи като генератор, който произвежда ток за електрическата система.

Третият режим е именно този, който ще накара сърцето на всеки верен фен на марката да забие лудо. При него бензиновият двигател отново заема главната роля и предава въртящия момент директно към колелата, за да осигури автентичното поведение на класическа спортна кола. Основната цел на германците е да позволят на шофьора да сменя тези коренно различни философии с един бутон, без да се налага предварително да избира какъв тип автомобил да си купи от шоурума.

Зад този проект обаче се крие и чисто политическа причина. Екологичните норми и законите за вредните емисии стават все по-брутални на много световни пазари. Това буквално притиска производителите до стената и ги принуждава да измислят подобни сложни технологии, за да изпреварят ограниченията и да продължат да продават мощни коли. Система от подобен калибър би позволила на собственика да кара на ток в ежедневното си градско пътуване, но му дава и свобода да отпуши истинската мощ на бензиновия двигател веднага щом излезе на извънградско или на писта.

На теория това звучи като перфектното решение, което съчетава екологичната устойчивост с истинското удоволствие от шофирането – две неща, които днес масово се смятат за напълно несъвместими. И докато на хартия проектът изглежда изключително обещаващ, на практика пред инженерите изскачат няколко сериозни подводни камъка.

За да проработи на практика, тази сложна конфигурация трябва да обедини под един капак следните пет ключови компонента: Сериозна по размер батерия; Един или няколко електромотора; Двигател с вътрешно горене с двойна архитектура; Сложна управляваща електроника от последно поколение; Трансмисия, която може светкавично да зацепва или отделя двигателя от задвижващите колела.

Резултатът от цялото това инженерно упражнение неизбежно ще бъде по-тежък и доста по-скъп автомобил в сравнение с класическите модели. Допълнителните килограми веднага ще ударят както електрическия пробег, така и динамиката в завоите – а това са критични показатели за бранд от ранга на Porsche. Техническата сложност също е огромен минус. Наличието на толкова много елементи автоматично означава много по-високи разходи за разработка, производство и последваща поддръжка в сервиза.

Има обаче и един още по-деликатен момент – идентичността на самия автомобил. Човек не си купува Porsche просто за да има някаква кола. Той плаща за конкретна философия, за характер и за уникално усещане зад волана, градени и пречиствани в продължение на десетилетия. Точно заради това съществува реален риск един подобен автомобил "всичко в едно" просто да загуби своята идентичност и характер. От една страна, той ще се окаже твърде сложен и безумно скъп за хората, които просто търсят практичен електромобил. От друга страна, едва ли ще успее да спечели на своя страна пуристите, които държат на класическата спортна кола без никакви компромиси.

За момента проектът съществува единствено на хартия под формата на патент и няма никакво официално потвърждение, че подобна технология изобщо ще стигне до конвейера. Въпреки това този ход ясно показва, че от Porsche активно търсят нови и непознати пътища, за да оцелеят в ерата на електрификацията, без при това да изневеряват на корените си и на това, което направи марката легендарна. Голямото предизвикателство тук е дали пазарът изобщо е готов за автомобил с три напълно различни лица. И най-вече – дали едно Porsche, което се опитва да бъде всичко, може да остане истинско Porsche.