Нидерландия въвежда режим на тока заради електромобилите

Някои държавни лидери с готовност привличат мащабни инвестиции за изграждане на центрове за данни, тъй като те разкриват нови работни места. Други пък инвестират милиарди евро за преминаване към изцяло електрическо битово отопление. Междувременно, след избухването на войната в Украйна, индустриалният сектор също започна мащабна трансформация в опит да ограничи зависимостта си от руския природен газ.

Към всичко това трябва да се добави и течащата в момента електрификация на европейския автопарк. Този процес е особено интензивен в страни като Нидерландия, където електромобилите бележат сериозен ръст. Всички тези едновременни консуматори на ток в различните сектори обаче повдигат съществен въпрос: може ли мрежата да издържи на подобно натоварване? Очевидно не, тъй като нидерландският електроенергиен системен оператор вече бие тревога. Компанията предупреди правителството, че заложените в стандартите лимити (средно до 4 часа прекъсвания на захранването годишно) ще бъдат сериозно надвишени още през тази година.

Според прогнозите на TenneT, до 2035 година продължителността на недостига на електроенергия може да достигне между 37 и 46 часа годишно. За сравнение, действащата в Нидерландия норма позволява средно едва до 4 часа прекъсвания на година. Първоначално се очакваше тези граници да бъдат прекрачени едва след 2030 година, но според актуалните разчети на системния оператор това ще се случи още през настоящата.

Напрежението в електроенергийната мрежа не е ново явление, нито е проблем само на една държава. Навлизането на изкуствения интелект в ежедневието се превръща в онази последна капка, която прелива чашата. И докато страните с развита енергетика (като Франция с нейните ядрени мощности) успяват да насрещнат производството, фокусът на проблема вече се измества другаде – именно върху самата преносна мрежа. Освен от недостиг на ток в някои региони, секторът страда и от забавяне в доставките на трансформатори, чиито срокове за изпълнение растат главоломно. Преносът на тази енергия се оказва изключително комплексно предизвикателство.

Преминаването към изцяло електрическа енергия е продиктувано от добри намерения, но някои държави вероятно не са оценили предварително мащаба на предизвикателството – а именно подготовката на инфраструктурата. Базовите производствени мощности в тези страни (като газовите или въглищните централи) намаляват все повече, а възобновяемите енергийни източници не могат да покрият всички нужди. Въпреки това ще трябва да се намерят решения. В Нидерландия например делът на електромобилите в общото годишно потребление на ток вече е скочил драстично – от 3,5% на 10%.

Какво тогава е решението? Единият вариант е нидерландските шофьори да бъдат стимулирани да зареждат само в определени часови пояси, за да се разпредели рискът. Друга възможност е умишленото и доброволно ограничаване на мощността на зареждане на електромобилите в пиковите периоди – стратегия, която вече се тества в някои региони на Нидерландия. Разбира се, остава и технологията V2G (Vehicle-to-Grid), която позволява на превозните средства да връщат енергия обратно в мрежата. За момента обаче твърде малко модели в Европа поддържат тази функция, а освен това тя изисква и специална зарядна станция у дома.