Когато става въпрос за френско автомобилно инженерство от близкото минало, границата между гениалността и пълната ексцентричност често е по-тънка от косъм. И докато светът помни хидропневматичното окачване на Citroën, има една друга, далеч по-непозната и странна механика, скрита в интериора на култови класики като Citroën CX, Citroën GS и първите версии на Citroën BX. Става дума за т.нар. „циклопско око“ или барабанния скоростомер, който заменя традиционните стрелки с въртящ се светещ цилиндър.

Представете си следната картина: настанявате се в мекото като фотьойл кресло, поглеждате зад едноспицовия волан и вместо познатите циферблати, пред очите ви се появява малка кутийка с лупа. Зад това дебело стъкло е скрит вертикален барабан, върху който са изписани цифрите на скоростта. Когато натиснете педала на газта, този барабан започва да се върти около оста си, за да покаже точното темпо, с което се движите. О, да, усещането е по-близко до боравене с везна в бакалница или гледане на стар детоксикатор, отколкото до шофиране на бърз асфалтов кръстосвач.
В основата на това необичайно решение стои маниакалният стремеж на френските дизайнери към пълна ергономичност и безопасност, гарнирани с доза футуризъм. Идеята е, че лупата увеличава цифрите дотолкова, че водачът да може да улови скоростта с периферното си зрение, без да отделя поглед от пътя за повече от милисекунда. Нещо повече – за да бъде удоволствието пълно, барабанът е разделен на различни цветни сектори (жълт, зелен, червен), които визуално предупреждават шофьора кога навлиза в опасни за спирачния път зони спрямо тогавашните френски закони за движение по пътищата.
Тази аналогова магия работи с помощта на фини жила, свързани директно с трансмисията, които механично завъртат целия барабан под въздействието на центробежните сили. В ера, в която цифровите течни кристали все още са скъпа и ненадеждна научна фантастика, Citroën успява да създаде визуален ефект на дигитално табло с изцяло механични средства. Зад лупата е монтирана постоянна крушка, която осветява цифрите отвътре, превръщайки нощното шофиране в истинско космическо изживяване за епохата си.
Разбира се, френският подход има и своята тъмна страна. С напредването на възрастта на автомобила, жилата започват да заяждат, лупата се зацапва, а барабанът започва да подскача нервно, правейки точното отчитане на скоростта истински хазарт. С навлизането на масовите цифрови технологии в края на 80-те години, марката постепенно изоставя това механично чудо в името на стандартните електронни дисплеи. Днес обаче, в ерата на еднаквите таблети, монтирани на таблото на всяка втора кола, „циклопското око“ остава символ на времената, когато автомобилните инженери имаха смелостта да мислят извън всякакви шаблони и да превръщат контролните уреди в истинско приложно изкуство.
