Много за малко: Тест на Leapmotor B10

Настъплението на китайските автомобили придобива все по-сериозни размери, като европейските производители търсят различни начини да им се противопоставят. Един от тях – Stellantis, избра по-различен подход, като придоби сериозен дял - 20%, в китайска марка, осигурявайки й възможност да произвежда своите модели в Европа.

Тази марка е Leapmotor, като тя навлиза и на българския пазар. При това ударно – не само с електромобили, но и с хибридни модели. В случая обаче фокусът ни е върху B10 – изцяло електрически SUV, който ще се състезава в една от най-гъсто населените и съответно най-конкуренти категории – автомобили с дължина до 4,5 метра.

Пренасянето на производството му в завода на Stellantis в Сарагоса (Испания) позволява избягване митата на китайските коли в Европа. В същото време обаче опитът да се конкурира в основен сегмент за Стария континент, който включва автомобили като Volkswagen Tiguan, Toyota C-HR, Kia Sportage,
Nissan Qashqai, Dacia Duster и други, изглежда доста амбициозна цел и това прави B10 още по-интересен.

По отношение на размерите, Leapmotor B10 напълно попада в тази категория – на SUV и кросоувъри от C-сегмент, с дължина, която малко надвишава 4.5 метра и около 1.65 метра височина. Той е изграден на платформата LEAP 3.5, като дизайнерите му са избрали мек стилистичен език, с малко свързани ръбове и повърхности.

Общите пропорции са правилни, с покривна линия и линия на колана, успоредни на земята, и доста вертикално задно стъкло. Дръжките на вратите са прибиращи се (нещо, което вече е забранено в Китай), а LED фаровете много тънки. Такива и задните светлини, които са разположени като лента, която пресича задната врата на пълна ширина.

Капацитетът на багажника на Leapmotor B10 е на сравнително добро ниво, като се вземат предвид външните размери на купето и това, което предлагат основните конкуренти. Той започва от минимум 420 литра, като става 515 литра чрез преместване на двойния долен рафт на най-ниската позиция. А към това се добавят 52 литра от товарното отделение под предния капак.

За задните пътници има достатъчно място за краката, както за краката, така и над главата (въпреки масивната част на покрива, която скрива панорамния стъклен покрив), като подът остава плосък дори в централната част. Въпреки това, тя винаги остава малко по-висока, което ви принуждава да държите коленете си свити заради близостта до седалката на дивана. В тунела има специален вентилационен отвор за климатик, USB и USB C контакти и жабка, която се добавя към джобовете зад предните седалки и отделенията в панелите на вратите.

В предната част разположението е минималистично, като линиите на таблото се развиват хоризонтално, позиционирайки 14.6-инчов сензорен екран в центъра, заобиколен от 8.8-инчов цифров инструментален дисплей. Работата с информационно-развлекателната система донякъде напомня тази на Tesla, като повече функции се намират лесно. В същото време на волана и колоната са оставени и няколко физически контроли. Климатикът и управлението на щората на покрива обаче се контролират от тъч-скрийна.

Между седалките има конзола със сгъваеми поставки за чаши, електрически контакти и рафтове за обекти и безжично зареждане на смартфони, както и кокпит под подлакътника. Възможността за пълно сгъване на предната седалка също е интересна, тъй като позволява поставянето дълги предмети. Самите седалки обаче не са от най-удобните, въпреки че имат възможност за електрически настройки в различни посоки и положения.

Leapmotor B10 се задвижва от електрически мотор на задната ос с мощност 218 к.с. и 240 Нм, който позволява ускорение от 0 до 100 км/ч за секунди и максимална и 170 км/ч. Обявеният от производителя пробег е 434 км за версията с по-голяма батерия (67.1 kWh), която тествахме. По-малкият вариант е 56.2 kWh, като той би трябвало да измине 361 км.

Е, успяхме да изминем около 100 км по-малко, но при потеглянето ни батерията беше заредена на 92%, а накрая на пътуването, тоест преди следващото зареждане, показваше 6%. Трябва да се отчете също, че навън беше около нулата, а маршрутът включваше и около 180 км магистрала. В крайна сметка разходът достигна 16 kWh/100 km, което не е стряскащо при подобни условия. Разполагате и с възможност за бързо зареждане, като при постоянен ток DC батерията се пълни от 20% на 80% е 20 минути, като максимална мощност 168 kW, докато при AC зареждане максималната мощност е 11 kW.

Това, което прави впечатление, е доброто поведение на окачването, което явно е калибрирано от експертите на Stellantis в Европа, и е по-устойчиво в сравнение с други китайски SUV. Така се постига стабилно управление, без да се усеща прекалено типично накланяне за подобни автомобили в завоите. Връзката с волана е достатъчно добра за спокойно шофиране (забравете за състезания по пътищата с тази кола), като са достъпни няколко режима на реакция на задвижващата система и на регенерация на спирачките.

На българския пазар Leapmotor B10 започва на цена от 31 690 евро за версията с 56.2 kWh батерия. Вариантът с 67.1 kWh е оценен на 34 230 евро, като стандартния за модела цвят Starry Night Blu е безплатен, но за останалите се доплащат 430 евро. Всичко това, сравнено с електромобилите с подобни размери и оборудване, изглежда доста атрактивно, което съвсем не е за пренебрегване.

Големият въпрос обаче е дали ще потребителите са склонни да рискуват с китайски автомобил, при това от нова марка. Притесненията са напълно разбираеми, но B10 би трябвало да премахне по-голяма част от тях. Както стана въпрос, той не е спортист, но предлага нисък разход, качествен интериор и редица модерни технологии, а и някои интересни джаджи – например, отваря се, като доближиш картата до дясното огледало (няма да е никак забавно, ако на паркинг невнимателен шофьор ви откачи огледалото).

Той обаче е поредното доказателство, че китайците не се шегуват и гледат на Европа като пазар, който трябва да завземат. А в случая го правят с помощта на голям концерн като Stellantis, което не е за подценяване и ясно подсказва какво трябва да очакваме през следващите години.