Страхът от празната батерия насред нищото е може би най-големият психологически препъникамък за всеки, който обмисля да смени бензина с ток. Тази специфична „тревожност от зареждане“ не е просто мит, а реално усещане за несигурност, което се изостря в момента, в който напуснете пределите на големия град. Кошмарът на шофьора е лесно предвидим: светещ червен индикатор на таблото, пуст път и пълна липса на инфраструктура в полезрението.

Въпреки че по родните пътища все още се срещат сравнително малко електрически возила, мрежата от зарядни точки расте с впечатляващи темпове, често изпреварвайки реалните нужди на пазара. Инвеститорите в сектора буквално залагат на бъдещето. В момента средната натовареност на зарядните станции в национален мащаб е едва 6%, което прави възвръщаемостта на проектите доста бавна, но пък гарантира, че когато ви потрябва „гориво“, вероятно няма да чакате на опашка.
Интересното е, че дори при срив в мобилните комуникации, най-модерните станции вече са проектирани да функционират автономно, гарантирайки непрекъснат достъп до енергия. Технологичният скок е видим и в мощността – ако доскоро 150 kW се считаха за стандарт, то през 2025 година вече виждаме „чудовищни“ инсталации от 320 kW, които зареждат батериите за времето, необходимо да изпиете едно кафе.
Разбира се, пътят към пълната електрификация не е постлан само с рози. Бюрократичните лабиринти и високите разходи за присъединяване към мрежата все още дърпат ръчната спирачка на прогреса. За да се превърне електрическата мобилност в ежедневие, са нужни три неща: по-достъпни автомобили, гъста мрежа от бързи зарядни и стабилно рамо от държавата.
Експертите са категорични, че веднъж щом заетостта на станциите достигне 15-20%, бизнесът ще започне да се издържа сам, а субсидиите ще останат в историята. Дотогава планирането на маршрута остава най-доброто лекарство срещу тревожността.


1