Как Skoda направи кола със смъртоносен недостатък

Skoda планирала да последва своите западноевропейски конкуренти, преминавайки към формат с предно разположен двигател и предно задвижване при наследника на седаните 100/110, чиято същност датира още от модела 1000MB от 1964. Чехословашката комунистическа държава обаче отказала да отпусне необходимите средства, принуждавайки завода в Млада Болеслав просто да "облече" съществуващото старомодно шаси в ново купе.

  
След тестове на "новата" Estelle 120L се оказва, че колата никак не е лоша, но пътното ѝ управление куца. Това би било напълно нормално в миналите десетилетия, особено за собствениците на VW Beetle, но западните автомобилни производители отдавна бяха преминали към много по-балансирани настройки.

Недостатъка ѝ обяснен по технически начин

Окачването с люлеещи се полуоски е в най-лошия си вид, когато се използва при задвижващи мостове на автомобили със задно разположен двигател, тъй като ефективната дължина на рамото обикновено е от страните на диференциала до колелото, а има голяма тежест на каросерията, която трябва да се контролира.

При тази конфигурация центърът на накланяне на окачването се намира над височината на главините, а това създава най-лошото условие за страховития ефект на повдигане. Когато колата влиза в завой, силата на триене между външната гума и пътя натиска навътре на нивото на земята, докато масата на колата натиска навън над нивото на земята.

Резултатът е, че сглобката на колелото и рамото се усуква, повдигайки вътрешната опорна точка и автомобила нагоре. Щом каросерията се повдигне малко, ъгълът на страничен наклон на външното колело се променя и ако силата на завиване е достатъчно висока, колелото ще се наклони навън толкова много, че ще забие и колата просто ще се преобърне.

Това е достатъчно лошо, но проблемът се усложнява от факта, че при конфигурацията с люлеещи се полуоски има присъща голяма промяна в ъгъла на страничен наклон. Тъй като рамената са сравнително къси и с промяната на ъгъла се променя и фактическата сила на сцепление в завой. С други думи, ако влезете в завой с хоризонтална кола, поведението в завоя ще бъде много различно, отколкото ако влезете със забит нос при тежко спиране.

Медийното отразяване било толкова критично, дори Асоциацията на автомобилистите се включила, че Министерството на транспорта на Великобритания се сдоби с една Estelle за "определени тестове". Въпреки че подчертаха, че колата не нарушава никакви законови изисквания, те безпрецедентно заявиха, че са открили недостатъци, главно "склонност към промяна от прогресивно недозавиване към силно презавиване при определени маневри".

Skoda "отхвърлила всякакви предположения, че Estelle пада под приетите стандарти за безопасност", но въпреки това приложила множество модификации, свързани с управляемостта, в новия си топ модел 120GLS. Те също така предложиха тези промени като "кит за управляемост" на цена от 150 паунда за по-ниските класове модели за британците, "които желаят да шофират особено агресивно". Министерството на транспорта заявило, че Skoda се е съгласила да промени спецификацията на всички автомобили, изнасяни за Великобритания от 1 април 1978.

Любопитно е, че доклад от Международната техническа конференция за експериментални безопасни превозни средства през 1979 разкрива, че "препроектирането се е осъществило чрез телефон и телепринтер от хотел в Лондон към компютър в Чехословакия".