Двигателят без горене и с нулеви емисии, който индустрията не прие

В наши дни дълголетието не е сред най-силните страни на двигателите с вътрешно горене, както беше в миналото, когато на пътя имаше голям брой мотори, практически неразрушими и способни да издържат няколкостотин хиляди километра. Историята познава и някои много интересни решения, които можеха по един или друг начин да променят индустрията, но така и не се появиха на серийни автомобили.

Едно от онези чудеса на машинното инженерство е двигателят Stirling, който обаче не носи името на един от най-известните автомобили пилоти в история – Стърлинг Мос. Той е създаден от Робърт Стърлинг, който получава първия си патент през 1816. Това е толкова прост двигател, че някои дори го определят като играчка. В същото време максималната му мощност е 37 к.с., а най-важното му свойство е, че няма изгаряне и съответно е с нулеви вредни емисии. И това го прави идеална алтернатива на все по-популярните електрически мотори.

Интересното е, че това не е двигател с вътрешно горене, а термичен мотори, който не се нуждае от традиционни горива като бензин или дизел за да работи, тъй като получава енергията си само от температурни разлики. Според германски източници, този двигател не извършва никакъв процес на вътрешно горене, а е проектиран по затворен цикъл и работи на газ.

Този газ може напълно да бъде както водород, така и кислород. Факт е, че работата на двигателя на Стърлинг следва принципа на ефективност, при който температурната разлика между топлина и студ се използва за генериране на механична работа. И тази енергия служи за задвижване, като газът, използван като гориво, се нагрява и охлажда в затворена система. Така при висока температура той се разширява едновременно с оказването на голямо налягане върху компонент.

При ниски температури генерираното налягане намалява, така че този цикъл на разширяване и компресия се повтаря непрекъснато и в крайна сметка преобразува топлинната енергия в механична работа. Максималната ефективност се постига с помощта на регенератор. Това е телена мрежа, която позволява задържане на топлина, съхранявайки я в секция за повторна употреба по-късно. Съответно, без този компонент практически цялата генерирана топлина би била загубена.

Ефективността е следствие от тази затворена система. Топлинните двигатели, които зависят от гориво, генерират изгорелите газове, така че голяма част от тях се губят. Да, някои от тях обикновено се използват повторно в системи със суперчарджър, но не всички. И това е голямата разлика в сравнение с двигател с вътрешно горене и този Stirling, които остават водонепроницаеми. Следователно, тъй като енергията не се освобождава през никакъв изход, емисиите са нула. Всъщност това не е единственото предимство, а и намаленото износване на компонентите, което удължава експлоатационния живот.

Работата на двигателя Стърлинг не само е любопитна, но и интересна, лошото е, че има приложение в автомобили с горене, а не и в електрически автомобили. Да ги направиш жизнеспособни по подобен начин би било твърде скъпо, така че не си струва.