Предложението на Брюксел за омекотяване на изисквания за емисии превръща 2035 година вече не в стена, в която автомобилната индустрия рискува да се блъсне, а във филтър, през който ще могат да преминават и двигателите с вътрешно горене. То променя правилата на играта, като оставя пространство за електронни и биогорива, както и за плъг-ин хибриди. Промяната възнаграждава тези, които вярват в този тип автомобили, като същевременно поставя онези, които в миналото са залагали на електричество на всяка цена, в неизгодна позиция.
Въвеждането на новата категория за малки електрически автомобили (под 4.2 метра), която носи ползи за производителите с "супер кредити", позволяващи им да компенсират лимитите на емисии (всеки продаден електрически автомобил струва 1.3 кредита вместо 1), би трябвало да стимулира пазара да произвежда по-евтини и по-достъпни електромобили. Нека видим кой е по-добре в тази перспектива и кой е по-зле.
Промяната в Европа – кой печели и кой губи (ГАЛЕРИЯ):
Toyota, а в по-малка степен почти всички компании от страната Изгряващото слънце, никога не са приели пълния преход към електричество, продължавайки да инвестират в хибридни технологии. именно Toyota беше първата, която повярва в тях напълно, като сега добавя и водородни технологии. И тази мултиенергийна стратегия се отплати - Toyota няма да бъде принудена да инвестира толкова много в електрическо (където изостава от други производители), а пълният ѝ и plug-in хибриден диапазон ще остане ориентир по отношение на ефективността.
В същото време Mazda (чиито роторни двигатели са признати като удължители на пробега), Honda и Nissan, чиито усъвършенствани хибридни системи вече не са "преходни" технологии, а дългосрочни решения, също могат да бъдат доволни.


4