Защо Dodge Viper e истинско инженерно чудо

В историята на американските спортни автомобили малко модели могат да се сравнят с чистата, брутална мощ и безкомпромисен дух на Dodge Viper. Този суперавтомобил, роден в началото на 90-те, е далеч от технологичните чудеса на Европа – той е груб, мускулест и преди всичко, абсолютно без аналог. Неговата най-известна и автомобилна особеност е сърцето му: гигантският, ръчно изработен V10 двигател.

Раждането на звяра

Първата генерация на Dodge Viper (RT/10) от 1992 г. е замислена като модерен прочит на класическите "мускулести" роудстъри, но с изключителен, почти варварски двигател. Идеята, която е превърнала Viper в легенда, принадлежи на вицепрезидента на Chrysler по онова време, Боб Луц. Луц искал мощен, но относително евтин двигател, който да пасне на спартанския характер на колата. Решението било гениално и лудо: да вземат масивния V10 двигател от тежкотоварен камион Dodge Ram и да го преработят изцяло.

Инженерите на Chrysler, с помощта на Lamborghini (тогава собственост на Chrysler), намаляват теглото на чугунения блок, като го заменят с алуминиев. Резултатът е 8.0-литров V10 агрегат, който в първата си версия генерира 400 конски сили и чудовищен въртящ момент от 630 Нм}. Този двигател е един от най-големите и най-прости (по отношение на електрониката) агрегати, слагани в сериен спортен автомобил.

Ако европейските суперавтомобили от епохата са предлагали климатик, ABS и тракшън контрол, Viper бил тяхната пръчка от кал – умишлено суров и лишен от глезотии.

Без Климатик (първоначално): В ранните модели RT/10 климатикът често липсвал, за да се намали теглото и сложността. Като "компенсация", шофьорът усещал топлината от масивния двигател, който минавал близо до краката.

Без ABS (до 2001 г.): Повечето ранни модели Dodge Viper не разполагат със система ABS (Anti-lock Braking System), което изисквало от водача изключителна прецизност при спиране.

Без външни дръжки на вратите: За да се запази максимално чиста линията на дизайна, в първото поколение RT/10 не е имало външни дръжки на вратите. Отварянето ставало чрез ципа, скрита под страничния прозорец. Това е емблематична и напълно непрактична, но характерна особеност.

Друга особеност, която превръща Viper в икона, са страничните ауспуси. Излизащи директно от праговете, те допринасяли за ниския център на тежестта и драматичния, първичен звук на V10-то.

Въпреки че създавали внушителен естетически ефект и осигурявали директен, гърлен рев, те били и печално известни с това, че нагряват праговете до изключително високи температури. Много собственици, особено при слизане от автомобила, неволно са си причинявали изгаряния по прасците, което дори води до прякора "The Side-pipe Burner".

Dodge Viper остава един от най-забележителните примери за това как един автомобил може да се превърне в легенда, като залага на сурова мощ, минималистична електроника и уникални, макар и непрактични, инженерни решения. Това е автомобил, който изисква респект и определено не е за хора със слаби сърца.