Какво е "турбо дупка" и защо я няма в новите коли

В златната ера на турбокомпресорите, когато принудителното пълнене беше синоним на сурова, нешлифована мощ, съществуваше един феномен, който едновременно пленяваше и ужасяваше ентусиастите: турбо дупката (Turbo Lag).

Това беше онзи драматичен момент на забавяне, на дълбоко поемане на дъх, преди двигателят да изригне с брутална сила. За съвременните шофьори този термин звучи като от прашна легенда, но за нас, автомобилните журналисти, той остава свидетелство за една от най-интригуващите инженерни особености.

Турбо дупката всъщност е закъснението между натискането на педала на газта и реалното усещане на пълната мощност, осигурена от турбокомпресора. Причината е прозаична, но критична: турбото се нуждае от време.

Турбокомпресорът е съставен от две ключови части – турбина и компресор, свързани с общ вал. Турбината се задвижва от отработените газове на двигателя. За да се постигне максимално налягане на пълнене (boost), турбинното колело трябва да се завърти до екстремно високи обороти, често над 100 000 в минута.

Проблемът се появява, когато натиснем газта рязко при ниски обороти на двигателя. В този момент отработените газове са малко: Обемът и скоростта на газовете, излизащи от двигателя, са ниски. А турбинното колело има маса и инерция; то се нуждае от време и енергия, за да преодолее покоя си и да достигне необходимата скорост. И така, докато турбината не се развърти достатъчно, компресорът не може да вкара повече въздух под налягане в цилиндрите.

През тези няколко безкрайни секунди – „дупката“, водачът усеща автомобила си като атмосферна кола със спрени на половина дросели. А когато налягането най-сетне се покачи, мощността изригва внезапно, често предизвиквайки драматична промяна в поведението на колата.

Турбо дупката, макар и чаровна за феновете на Lancia Delta Integrale или ранните Porsche 911 Turbo, е враг на ефективността и комфорта. Инженерите бързо осъзнаха това и разработиха редица гениални решения, които на практика погребаха този феномен:

Променлива Геометрия (VGT): Принципът е да се променя ъгълът на лопатките на турбината. При ниски обороти, лопатките се свиват, ускорявайки газовия поток, за да развъртят турбината по-бързо. При високи обороти те се отварят за максимален поток.

Двойно Турбо (Twin-Turbo / Bi-Turbo): Използването на две турбини. Едната е малка, която се развърта светкавично при ниски обороти, елиминирайки дупката. Другата е голяма, която осигурява максимална мощност във високите обороти.

Електрическо Подпомагане (E-Turbo): Най-модерното решение. Малък електромотор, монтиран на вала, развърта турбината моментално още преди отработените газове да я достигнат. Това елиминира дупката напълно, особено при хибридните системи.

Днес, благодарение на тези сложни инженерни решения и прецизния контрол на електрониката, съвременните турбо двигатели реагират почти моментално. Турбо дупката се превърна в част от историята, оставайки само носталгичен спомен за онова време, когато трябваше да си истински майстор, за да контролираш внезапното избухване на един турбиниран звяр.