Непознатите особености на ръчната спирачка

Един от най-големите митове в шофьорските среди е свързан с лоста за паркиране (или педала, в повечето американски модели), често наричан ръчна спирачка. Повечето шофьори смятат, че той служи единствено за задържане на автомобила на място при паркиране, особено по наклон. Докато това е основната му ежедневна употреба, истинската, жизненоважна функция, за която е проектиран, е много по-драматична: да бъде независима система за аварийно спиране.
  
    

   
     
По правилник колата трябва да има две независими спирачни системи

Съгласно международните изисквания за безопасност, всеки автомобил трябва да има две напълно независими една от друга спирачни системи. Основната система е хидравличната (с педал), която действа върху всички колела и използва спирачна течност.

В случай на пълна повреда на хидравличната система (например при изтичане на спирачна течност), основният педал може да откаже. Именно тук се намесва речната спирачка. 

Ръчната спирачка е напълно независима

Тя работи механично: активира се чрез жило, а не чрез хидравлика. И още нещо, тя е напълно независима. Това гарантира, че ако основната система откаже, водачът има резервен начин да спре автомобила. Но функцията остава непозната като аварийна, защото съвременните хидравлични системи са изключително надеждни и пълна повреда се случва рядко.
  
    

В много модели, предназначени за американския пазар, "ръчната" спирачка е всъщност крачна, с допълнителен педал най-вляво за шофьора
  
      
Може да блокира задните колела

Използването ѝ при висока скорост изисква практика и може да доведе до блокиране на задните колела, особено при по-стари автомобили без ABS (въпреки че електронните паркинг спирачки в новите модели са много по-безопасни и интегрирани със системите за стабилност).

Производителите предпочитат да я наричат "спирачка за паркиране", за да обезкуражат нейното неправилно използване в движение. Въпреки че не се препоръчва да се използва за аварийно спиране, освен в краен случай, това е нейната основна конструктивна цел. Тя е ключова част от безопасността, гарантираща, че автомобилът може да бъде спрян при всякакви обстоятелства.