Всеки един от предишните дванадесетцилиндрови флагмански модели на Lamborghini може да се нарече легенда. Докато Miura и Countach дадоха началото и затвърдиха позицията на марката сред суперколите, Diablo възвести нова ера за италианската компания със също толкова бляскав дизайн и, на всичкото отгоре, рекорд за скорост. Преди 35 години публиката беше изумена от новия суперавтомобил.

Историята на "дявола" започва през 1985 г. с проекта P132, разбира се замислен като наследник на успешния Countach. От грубите линии на първите прототипи (вижте галерията), дизайнът на каросерията в крайна сметка става по-заоблен. Chrysler, който притежава марката Lamborghini от 1987 г., не е доволен от оригиналните дизайни на Марчело Гандини и окончателният е поверен на американеца Том Гейл. Въпреки това, Гандини в крайна сметка реализира оригиналната си визия чрез редкия шестнадесетцилиндров Cizeta-Moroder V16T.
Характерните черти на автомобила обаче остават същите през цялото му развитие: "ножични" врати, мускулести пропорции и интериор, който е не само спортен, но и комфортен. Намерението да бъде създаден най-бързия автомобил в света по това време също е очевидно. Характерът на колата е подчертан и от името Diablo, избрано в чест на бика, който се бори няколко часа срещу матадора Хосе де Лар, известен като "Ел Чикоро", на 11 юли 1869 г.

Преди първите екземпляри да достигнат до нетърпеливи клиенти през 1990 г., Diablo вече развълнува публиката в началото на рали Монте Карло по-рано същата година. Днес компанията посочва, че "дебютът му беше незабавен търговски успех, като първите поръчки дойдоха още преди представянето на автомобила, по време, когато тийзъри в интернет и социалните медии все още не съществуваха".
Първоначалната технология и възможности са толкова впечатляващи, колкото и дизайнът – 5,7-литров V12 с атмосферно пълнене, 492 к.с., 580 Нм въртящ момент, ускорение до 100 км/ч за 4,5 сек и заявена максимална скорост от 325 км/ч. На изпитателния полигон "Нардо" обаче Diablo успява да вдигне 337 км/ч, което по това време е нов рекорд за скорост за шосейни автомобили.

Каросерията от стоманени и алуминиеви панели е допълнена с карбонови вложки, което е първи случай в масово произвеждан автомобил. Стандартно са включени напълно регулируеми седалки и волан, електрически стъкла, аудио система Alpine, а по-късно и сервоуправление или ABS. Сред екстрите Lamborghini предлага поръчкова шофьорска седалка, CD чейнджър с дистанционно управление, субуфер, разбира се, заден спойлер и ексклузивен часовник Breguet на арматурното табло.
През единадесетте години производство, Diablo еволюира в различни версии. VT (включително по-късният роудстър) въвежда задвижване на всички колела за първи път през 1993 г., но по-леки или по-наточени версии остават със задно задвижване, като например Diablo SV (след фейслифта до 530 к.с), юбилейният SE30 (525 к.с.) или пистовата Jota (596 к.с.).

Модернизацията през 1998 г., след придобиването на компанията от Audi, донася GT версия с обем, увеличен до шест литра (575 к.с.), като тази еволюция на V12 двигателя по-късно е използвана в окончателната спецификация на Diablo VT 6.0 и неговото SE издание (550 к.с.) през 2000 г.
Заслужава да се спомене и участието на емблематичния модел в моторните спортове. Diablo SV-R се състезава във фабричния шампионат Super Sport Trophy от 1996 г. насам. Развитието му в крайна сметка пък води до появата на специалните версии Diablo GT1 Stradale и Diablo GTR, които се състезават извън европейските писти в японския шампионат JGTC.

Diablo е и незабравима фигура в поп културата. Той покорява Холивуд с "От глупав по-глупав“ (1994) с Джим Кери, има и малка роля във филма за Бонд "Не умирай днес" (2002). Лилавият Diablo SE30 пък е звездата на музикалния видеоклип към песента Cosmic Girl на Jamiroquai. Моделът присъства в много части от поредицата видеоигри Need For Speed, а в третата част с допълнението Hot Pursuit дори като заглавната кола на играта. Прочути личности като Джей Лено, Майк Тайсън, Род Стюарт, Никълъс Кейдж и шампионът от Формула 1 Марио Андрети го паркират в гаражите си.
По данни на Lamborghini, Diablo се е предлагал в над 60 цвята по време на съществуването си, но най-популярният е червеният, в който са произведени над 550 бройки. И докато инженерите на марката вече работят върху наследника, наречен Murciélago, преди модернизацията да стартира през 2000 г., до края на производството Diablo поставя исторически рекорд в продажбите за италианския автомобилен производител по това време. В крайна сметка от производствената линия в Сант'Агата слизат общо 2903 автомобила.
Още снимки на легендарния модел - вижте в галерията:

