Шарката на протектора и износването на гумата влияят пряко на риска от аквапланинг

Шофирането в дъжд е изпълнено с опасности, тъй като лесно може да се загуби контрол над автомобила. Затова всеки водач трябва да е наясно как да избегне сериозни проблеми на мокър път.

Силния порой се превръща в истинско изпитание за много шофьори. Пътят се превръща в огледало, видимостта пада и под колелата се образуват коварни локви. Именно в такива условия дебне една от най-сериозните опасности - аквапланингът. Това е явление, при което колата внезапно спира да се подчинява на волана и педалите, сякаш се отправя на свободно плуване. Колата буквално се плъзга по воден филм, губейки напълно контакт с асфалта.

Същността на този ефект е проста. Когато шофирате в локва с висока скорост, колелото няма време да избута цялата вода изпод себе си. Между гумата и пътната настилка се образува воден клин, който повдига колелото. В този момент сцеплението пада до нула. Колата става неуправляема и всякакви действия от страна на водача - независимо дали завърта волана или натиска спирачката, са безполезни, докато скоростта не намалее и колелото отново не докосне твърдата повърхност. Особено рискови са зоните с коловози, където се натрупва вода.

Ключовата роля в противодействието на това опасно явление играят дизайнът и състоянието и автомобилната гума. Основният фактор е конфигурацията на шарката на протектора. Цялата му сложна геометрия всъщност е миниатюрна дренажна система. Надлъжните канали поемат по-голямата част от течността, а напречните канали бързо я отвеждат встрани от контактната повърхност.

Ефективността на тази система зависи пряко от самия дизайн, включително формата на блоковете и наличието на допълнителни ламели. Напълно гладката гума, подобна на тази на състезателните автомобили за суха писта, е напълно беззащитна срещу водата. Ето защо отборите от Формула 1 спешно сменят сликове със специални гуми за дъжд с дълбоки канали при дъжд.

Дори и най-перфектната нова гума обаче губи свойствата си с течение на времето. С течение на употребата дълбочината на протектора намалява, което означава, че намалява и способността ѝ да отвежда вода. Специалисти подчертават, че наполовина износена гума при скорост от около 90 км/ч се съпротивлява на аквапланинг два пъти по-зле от новата. Рискът от инцидент при силен дъжд се увеличава многократно.

За да могат шофьорите да забележат критичното износване навреме, много производители прилагат специални индикатори върху протектора. Често те са направени под формата на капка вода. Изчезването на тази икона показва, че гумата вече не може да гарантира максимална безопасност на мокра повърхност. Такава гума трябва да се смени, без да се чака максималната законово допустима остатъчна дълбочина на протектора от 1,6 мм за летните модели.

По този начин безопасността на движението при дъждовно време се състои от два основни компонента. Първо, това е правилният избор на гуми с ефективен модел на протектора. Второ, това е постоянно наблюдение на състоянието им и навременната им подмяна. Пренебрегването на тези прости правила може да превърне обикновеното каране в дъжда в неконтролирано и много опасно подхлъзване.