Безвъздушните гуми трябваше да променят индустрията – защо още ги няма?

Преди няколко години безвъздушните гуми станаха известни благодарение на френския гигант за Michelin, който представи гума, наречена Uptis (Unique Punch-Proof Tire System). Това е иновативна система за безвъздушни гуми, предназначена да подобри безопасността и да елиминира пътни инциденти, които възникват в резултат на повреда на колелата.

Според производителя структурата на тези гуми е такава, че е невъзможно да се проникне в тях, което означава, че за целия им срок на годност те винаги ще имат една и съща твърдост, способността да улавя неравности и да премахва вибрациите. Michelin обаче не е първата компания, тъй като подобни решения се появиха на пазара преди десетилетия.

Гумите Michelin Uptis бяха представени като истински пробив в индустрията, който трябваше да се превърне в стандарт в близко бъдеще. Шофьорите с възторг оцениха факта, че няма да им се налага да извършват редовни проверки на налягането и че възможността от пробиви и необходимостта от ремонта им по средата на пътя ще бъдат напълно елиминирани.

Самите гуми Uptis са изработени от два елемента:

• протектор - т.е. външното гумено покритие, което е в пряк контакт с пътя. Има специален модел, предназначен да осигури сцепление, източване на вода и минимизиране на риска от подхлъзване,

• полиуретанов пълнеж - задачата на тази специална конструкция е да поеме всички функции на сгъстения въздух, така че тя е отговорна за поддържането на формата на гумата, омекотяването и абсорбирането на неравностите.

В този проект френският производител си партнира с General Motors, за да въведе нов тип гуми като стандарт в леките автомобили в средата на това десетилетие. Въпреки голямата реклама, те така и не се превърнаха в създаването на завършен продукт, който да се появи на рафтовете на магазините.

Безвъздушните гуми са голяма надежда не само за мениджърите на автопаркове, които биха могли значително да оптимизират разходите, но преди всичко за частните потребители. Те не могат да бъдат повредени, така че автоматично елиминират риска от сблъсък или злополука, причинени от пробиви. Освен това материалите, използвани при производството им, и много по-дългият експлоатационен живот са в съответствие със световните екологични тенденции.

Въпреки многото предимства, те все още не са стигнали до масовите леки автомобили. На първо място, те се характеризират с много по-лошо поглъщане на удари, което драстично влошава комфорта при каране. В този случай липсата на сгъстен въздух е огромен недостатък, който пряко влияе върху абсорбирането на неравностите. Вместо това тяхната конструкция разчита на гъвкави спици или други технологии, които не могат да осигурят толкова добро поглъщане на вибрациите, колкото въздухът в традиционната гума.

Експертите също така посочват, че безвъздушните гуми имат по-твърда структура, което се изразява в по-високо съпротивление при търкаляне с до 10%. Липсата на въздух прави новия тип гуми по-податливи на прегряване, а самата технология и нейният патент са сравнително нови явления, така че цената на такива гуми би била значително по-висока от традиционните. Всичко изглежда показва, че безвъздушните гуми са бъдещето, но не толкова близо, колкото ни увери Michelin преди няколко години.