30% от фаталните инциденти на пътя се дължат на... умората

Мащабно проучване сред 40 милиона собственици на автомобили по света показа, че умората и липсата на сън е отговорна за около 30% от фаталните инциденти при пътуване по магистралите, но въпреки това рядко се приема сериозно.

Един на всеки двама анкетирани признава, че е дремел по време на шофиране, а 38% са се страхували да не причинят инцидент поради силното си желание за сън. А сравнението е поразително: шофирането след безсънна нощ е равно на ниво на алкохол в кръвта от 0,9 промила. Шофьорите обаче не възприемат умората като фактор, толкова критичен, колкото алкохола. Ето защо, за да илюстрира тези невидими ефекти, една асоциация направи уникален експеримент.

Трима шофьори с много различни профили (69, 45 и 21 години) бяха качени на симулатор и трябваше да изминат 720 км по магистрала, като част от пътуването беше през нощта. Чрез сензори за траектория и система за проследяване на погледа, поведението им беше анализирано подробно: безопасна дистанция, отклонения от лентата на движение, бдителност и честота на проверяване на огледалата за обратно виждане или поглеждане на таблото.

Резултатите показаха следното. Отклоненията от лентата на движение рязко се увеличават от третия час на шофиране, достигайки 146 за човека на 69 години и 141 за този на 45 в края на маршрута. Сред другите отбелязани опасни поведения, безопасните разстояния се оказаха недостатъчни за над 3 часа за някои шофьори и бяха наблюдавани стотици микрозатваряния на очите. Сумарно, това е към 18 мин шофиране със затворени очи за 21-годишната шофьорка. Общо, хвърляйки поглед в огледалата за обратно виждане или таблото, тя прекара един час, без да гледа пътя!

Експериментът доказва, че възприятието на шофьорите за състоянието им на бдителност е до голяма степен изкривено. Дори без реално да заспиват, простият акт на борба с умората нарушава рефлексите и концентрацията. И следователно безопасността. Участниците в експеримента също признаха, че са подценили умората си. Тя обаче влияе върху всички ключови параметри на шофирането: спирачен път, оставане в лентата, четенето на знаците, обръщане внимание на другите участници в движението и др.

Проучването използва възможността да ни напомни, че да знаеш как да шофираш не е същото като да знаеш как да се бориш с умората. Единственото решение остава превенцията: почивки на всеки два часа и спиране при най-малкия предупредителен знак: тежки клепачи, прозяване, загуба на концентрация, склонност към отклоняване и др.