Сънната апнея е главната причина за заспиване зад волана

Сънливостта е причината за приблизително 7% от пътнотранспортните произшествия, показват проучвани в Западна Европа. На практика заспиването на шофьора превръща колата в снаряд от няколко тона, който се движи без контрол - най-често към канавката. Проблемът всъщност е много сложен: има медицински корени, но зависи и от навици и графици. Въпрос не само на лична отговорност, но и на обучение и изследвания.

Типичният инцидент поради сънливост обикновено включва напускане на пътя в канавката или навлизане в насрещната лента. Среща се по-често при шофьори, които пътуват сами. И тъй като водачът не осъзнава опасността, той обикновено дори не оставя следи от спиране. Така последствията носят 50% по-голям риск от причиняване на смърт или сериозни наранявания.

Първите проучвания в Европа по темата датират от 2013 година. Заключенията са тревожни: почти 70% от анкетираните шофьори признават, че са се чувствали сънливи зад волана, особено в интервала от 0:00 до 8:00. Изненадата идва от факта, че не е необходимо да прекарвате дълго време на път, за да заспите. Почти 4 от 10 произшествия поради заспиване са настъпили преди първия половин час от пътуването.

Изследването за първи път алармира за опасността от синдром на обструктивна сънна апнея. Това е здравословен проблем, който кара гърлото ни да се затваря, когато спим, причинявайки микросъбуждания. Последните не позволяват на тези, които страдат от него, да си починат.

През 2013 година още не е известно, но вече го знаем - 60% от случаите на заспиване по време на шофиране произлизат от сънната апнея. Особено сред мъжете, които пият алкохол, пушат и са с наднормено тегло. Лошото е, че много от тези шофьори не знаят за проблема и затова не търсят решение

Какви фактори определят сънливостта по време на шофиране?

В допълнение към часовете, които изкарваме в сън, този риск се влияе от:

Времето. Последните проучвания показват, че най-опасните часове са между 3 и 5 сутринта и между 14 и 16 часа.

Нашият собствен биоритъм. Всеки знае по кое време се чувства най-буден или най-сънлив.

Околната среда. Магистралата е по-опасна за шофьор, който пътува сам, съсредоточен върху мислите си. Разговорът със спътник поддържа човек буден.

Риск за професионалните шофьори

Съмнението води до изследване, което д-р Лука Роберти, президент на Apnoici Italiani (Италианската асоциация на пациентите със сънна апнея), провежда между март и декември 2018 година при 905 шофьори на камиони. То показва, че 43% от шофьорите могат да страдат от заболяването и следователно да заспят зад волана. Сред цялото население този риск е около 25%.

Причините за това са твърде заседналият живот на професионалните шофьори и нездравословно хранене. В резултата 77% от водачите на камиони в проучването имат наднормено тегло. Проучването заключава, че транспортните компании трябва да изискват от шофьорите си да преминат през оценка на качеството на съня.

В страни като Испания още през 1997 година законът забранява на шофьори, страдащи от сънна апнея, да работят като професионални такива. Освен ако лекар не удостовери, че заболяването им е под контрол с лекарства, но пък се изискват годишни прегледи. Брюксел приема същите мерки за ЕС през 2014 година. 

Има широко разпространено вярване, че заспиването зад волана може да бъде преодоляно. Не, то е неудържимо и само спирането за почивка връща към състоянието на бдителност, което шофирането изисква.

Това са някои от методите, които работят само за момент, така че не трябва да разчитаме на тях:

- Пийте кафе. Неговият принос на жизненост може да доведе до "ефект на отскок" за известно време.

- Усилете музиката на пълна сила.

- Разговаряйте по оживена или противоречива тема с вашите спътници.

- Променете темпото или започнете да изпреварвате.

- Спуснете прозореца, причинявайки така наречения „ефект на хеликоптер“.

Въпреки мерките, проблемът при професионалните шофьори остава, защото различните институции трудно координират дейността си. А и самите водачи не съдействат. Байрън, например, е 56-годишен самостоятелно зает шофьор, който получава заплащане според производителността -  повече километри, повече пари. Той признава, че сънят винаги го намира някъде по пътя. Но не вижда проблем.

"Нормално е и който ви каже, че не му се случва, лъже и бяга от преглед за сънна апнея. Ако лекарят ми каже, че не мога да шофирам, ще остана без работа. Така че е по-добре да не дърпам дявола за опашката“, допълва Байрън. Уви, мнението му се споделя от болшинството професионални шофьори.
 

Има и други застрашени от проблема професии - например, анестезиолозите. Анкета сред почти 4000 от тях във Великобритания и Ирландия показва, че 57 процента са претърпели злополука или са се разминали на косъм, когато са се прибирали гроги от нощна смяна.

Също така друго проучване показва, че 61% от анкетираните шофьори предпочитат да не спират на всеки 2 часа или 200 км, както е желателно. Нещо повече, мнозина не спират, дори когато усещат, че сънят започва да ги застига.

Заедно с липсата на почивка и апнеята, не трябва да се пренебрегва и трета голяма опасност: употребата на успокоителни лекарства. Дали за сън, дали за друго, в доста страни тези опиати са много популярни. Само в Испания над 6 милиона заспиват вечер с хапче. Но ефектът му може да продължи и на сутринта, когато вече сме будни.

От Испанската федерация по съня заявяват, че „ако спим по-малко от 7 часа, имаме недостатъчен сън и умножаваме по 5 риска от пътнотранспортно произшествие. Все едно имаме алкохол в кръвта си. И ако добавим към съня пиене предната вечер, рискът се увеличава средно с 30 процента.
Вярно, през последните години пътищата претърпяха куп подобрения в това отношение. Смята се, че те предотвратяват до 30 процента от ударите.
 

Другият стълб, на който се основава безопасността срещу заспиване, идва от самите превозни средства. Благодарение на европейска директива от 6 юли 2024 година всяка нова кола, продавана на нашия континент, трябва да включва серия от системи, известни като ADAS (Advanced Driver Assistance Systems).

Една от тях отговаря за предупреждение, ако заспим или ако усети, че сме уморени. Нарича се DDR и излъчва визуален и звуков сигнал, когато сте прекарали повече от два часа зад волана. Или по-рано, ако шофирането ви стане нестабилно. За да ни наблюдава, DDR може да анализира как се държим зад волана и как се доближаваме до краищата на пътя. Най-напредналите следят очите ни, за да се уверят, че не се разсейваме или ги затваряме твърде много.

Предупреждението и поддръжката при напускане на лентата, адаптивният круиз контрол и асистентът за аварийно спиране също целят да постигнат тази цел.
Някои производители са тествали разпръскването на аромати през климатичната система, динамичното осветление за пресъздаване на дневна светлина в купето,  вибрации на седалка или колан и дори промени в аудио системата за да се избегне монотонността.

Всичките тези тези системи не заместват нуждата от почивка, нито ще предотвратят умората на водача.  Ако всички превозни средства обаче са оборудвани с тези системи, около 40% от произшествията, 37% от сериозните наранявания и 20% от смъртните случаи биха могли да бъдат предотвратени или смекчени.

На другия полюс обаче ни отвежда проучване, че до 30 процента от шофьорите са готови да деактивират тези системи, защото ги дразнят. Те се кълнат, че като им се доспи, просто спират и почиват. Дано!