Защо французите правят толкова странни коли?

Автомобилът не е изобретен във Франция; той се появява на няколко места почти едновременно в края на XIX век (все пак приемаме първенството на Германия и Карл Бенц). Но именно Франция го прави странен и необикновен.

Има основателни причини за това. Първо, за разлика от другите страни-пионери в автомобилното дело, френската автомобилната индустрия – включително основополагащи  производители като De Dion Bouton, Panhard и Renault – е съсредоточена в столицата, вместо в множество провинциални градчета, както е във Великобритания, в Америка и в Германия. „Всичко е било на едно и също място: финанси, политика, индустрия, мода. Всичко е било в Париж“, казва Себастиан Форес, авиоинженер и съосновател на френското автомобилно историческо дружество Patrimoine et Histoire de l’Automobile en France.
  
     
20 от най-авангардните френски автомобили (ГАЛЕРИЯ):

1 от 20 | 20 от най-необикновените френски коли

Bugatti Tank
Bugatti Type 32, наричано Tank заради необичайния си дизайн, е създадено от Еторе Бугати през 1923. Странният корпус е подчинен на аеродинамиката или поне на онова, което се е знаело за нея през 20-те години на миналия век. Под стоманената черупка се крие 2-литров редови 8-цилиндров мотор с 90 коня, позволяващ скорости около 185 км/ч - шокиращо за онези времена.

Парижкото изложение през 1900 година „насърчава всичко, което е модерно, чисто, изискано и технологично“, казва Еймън О'Кофи, професор по френски език и култура в Университета в Голуей в Ейре и автор на „Колата на промяната:  Популярни представи за автомобила във Франция през ХХ век“.
   
     

Citroen Traction Avant е може би най-напредничавият в технологично отношение модел на своята епоха
  
         
Парижкият авангардизъм е оказал огромно влияние върху дизайна на автомобили в началото на ХХ век. Френските инженери и дизайнери вярват, че могат да създадат свои напредничави стилове и да се откъснат от международните норми. Има и още един фактор, който ги отличава от другите. Лидерството на Франция във въздухоплаването по време на Първата световна война осигурява на производители на самолети и двигатели като Hispano-Suiza, Lorraine-Dietrich, Voisin и Farman значителен финансов тласък. След войната те се насочват към създаването на необичайни автомобили за развиващия се луксозен пазар, прилагайки технологии, разработени за самолети, включително лека конструкция и горни разпределителни валове.

За да осигурят опаковка, съответстваща на иновативните шасита, се появяват няколко компании за производство на каросерии: Vanvooren, Figoni et Falaschi, Hibbard & Darrin и Saoutchik. Те започват да навлизат в дебрите на науката аеродинамика - и покрай това създават наистина откачени дизайни в стил Streamline Moderne. Ексцентричните елементи включват кръгли врати и прозорци, удължени предни калници, електромагнитни съединители и пневматично прибиращи се покриви. „Дизайнът често е бил приоритетен дори за сметка на динамичните показатели", твърди О'Кофи. 
  
     

Talbot-Lago T150-C SS с каросерия от Figoni et Falaschi - кулминацията на стила Streamline
  
    
После тази изтънченост на луксозните френски коли се промъква и до масовия пазар - до голяма степен благодарение на авантюристичния дух на Андре Ситроен и компанията, която той основава през 1919. „Ситроен е бил комарджия“, казва Форес. „Той е ходел по казината. Обичал е риска и винаги е искал да създава иновации".

За да направи това, той наема дизайнера Фламинио Бертони и инженера Андре Льофевр. Тяхното визионерско сътрудничество е отговорно за три автомобила, които променят не само френската, но и световната автоиндустрия. И завинаги подпечатват репутацията на французите като автомобилни авангардисти. Traction Avant (1934–57) е първият в света масово произвеждан автомобил с предно предаване и самоносеща конструкция. 2CV (1949–90) - мъничък, евтин въздушно охлаждан автомобил с предно предаване, който движел следвоенна Франция (макар и с доста ниска скорост). И накрая DS (1955–75), елегантен, нисък автомобил с космически вид, чиито предни дискови спирачки, трансмисия и адаптивно окачване са хидропневматични.

Тези превозни средства радикализират стандартите, започвайки с Traction Avant. „Никой друг автомобил не е бил толкова модерен“, казва Форес. „Това задължава и останалите производители да започнат да се обновяват, за да гарантират, че разликата между Citroеn и тях не се увеличава. 

Тези три модела на Citroen задават и стандарта за качество на возията и удобство, които и до днес очакваме от един френски автомобил. Комфортът и дългият ход на окачването, въведени от Citroen, всъщност са били необходимост, обяснява О'Кофи. "Франция е голяма страна по европейски стандарти, по-слабо населена и по-аграрна", напомня той. Проектантите на окачването е трябвало да имат предвид комфорта във всякакви условия - дълги преходи до асфалтови пътища, участъци  с памета, както и селски пътища без никакво покритие. 

Най-забележителното е, че всички тези иновации и смели решения дълго време са били само за собствено ползване. Франция никога не е била кой знае колко голям износител на автомобили. През 2024 произведените на нейна територия коли са само 2.4% от световния износ - доста по-малко дори от Словакия. Ситуацията не е била много по-различна в периода между световните войни, когато се залагат основните на френската автомобилна уникалност. Това е спомогнало: френските автомобилни производители, изправени пред по-малък натиск да се съобразяват с международните вкусове, са можели да бъдат по-дръзки и да поемат повече рискове по отношение на дизайна. 
  
     

Alpine A106
   
     
Citroеn не е единственият пример. Alpine - тогава все още самостоятелна и независима компания - става един от първите европейски автомобилни производители, използващи за каросериите си панели от фибростъкло, когато пуска на пазара A106 от 1955. През 1962 Automobiles René Bonnet представя първия сериен пътен автомобил със средно разположен двигател, DJet, а Matra-Simca Bagheera от 1973 е иновация като триместен спортен автомобил. През 80-те години Renault и Peugeot вмъкват турбо двигатели зад предните седалки на своите икономични малолитражки, за да създадат страхотните рали хомологационни автомобили, които са 5 Turbo и 205 T16.

Странността продължава и през този век. Помислете за двувратото купе без колони Renault Avantime от 2002 - един фалшив миниван. Или за двуместното електрическо Renault Twizy от 2012. Или за кросоувъра Citroën C4 Cactus от 2014, обвит в полиуретанови мехурчета.

Може да е от значение и фактът, че след Втората световна война основен акционер в Renault, най-продаваната френска автомобилна компания, е френското правителство. Следователно Renault е по същество национализиран индустриален гигант, фундаментално защитен от провал и по този начин свободен да експериментира.