Голямата измама зад изчезването на ръчните скорости

Автоматичните трансмисии с двоен съединител бяха решението на важния проблем „как да сменят ръчните трансмисии“. Автомобилните производители обвиняват клиентите, че не искат механични трансмисии, но това просто е поредната манипулация от страна на тяхна страна.

Истината е, че марките се сблъскаха с трудно предизвикателство, когато се заеха да премахнат ръчната скоростна кутия. Автоматикът с преобразувател на въртящия момент предлага висок комфорт, но не е най-добрият избор за по-компактни модели, характеризиращи се с удоволствие от шофирането. Затова и беше от съществено значение да се намери формула, която да комбинира предимствата на автоматичната скоростна кутия с тези на ръчната, раждайки трансмисията с двоен съединител.

Защо обаче ръчните скорости започнаха да изчезват, въпреки че някои производители все още ги предлагат? Най-простото обяснение е, че клиентите не ги искат, но реалността е различна. Механичните скоростни кутии в наши дни струват страшно много пари, които производители трябва да инвестират, за да продадат в пъти по-малко бройки от даден момент в сравнение със стотиците хиляди коли с автоматик.

Реално погледнато, в наши дни единственият основен компонент от автомобила, който няма електроника, е ръчната скоростна кутия. Нейният основен дизайн не се е променил много през годините, но инженерите са изправени пред огромно предизвикателство. Те трябва да изберат предавателни числа, които поддържат двигателя на по-ниски обороти и с определена скорост, за да отговорят на нивата на шум и емисии.

И в крайна сметка се оказва, че автоматичната трансмисия просто е по-евтина, категоричен е Раул Раяс, главен инженер на Tremec – американска компания, която разработва и произвежда скоростни кутии. Той разкрива, че производството на ръчна скоростна в наши дни е изключително сложно. И за всяка трансмисия, която Tremec създава по поръчка на клиент, компанията получава списък с изисквания с повече от 200 страници.

Раяс обяснява, че „марките искат производителност, надеждност, издръжливост и ефективност“. И докато първата се отнася до качеството на превключване, скоростта, капацитета на въртящия момент, четвъртата е друга ключова стойност, която се отнася до това колко мощност се губи между двигателя и изходящия вал.

Инженерът допълва, че изпълнението на всички изисквания е изключително сложно, защото „нискоинерционните предавки са проектирани да подобрят ефективността и да предложат по-добро качество на превключванията, тъй като има по-малко синхронизиране при превключването на по-висока и по-ниска предавка“.

И това не е всичко, защото шумът е също толкова важен, колкото и емисиите на прахови частици. Ряас отбелязва, че при автомобилите с ръчни скорости „поведението на водача има огромен ефект върху отделяните емисии“, което изкарва на преден план „минимизиране на продължителността на превключването на предавките, за да се намали както разходът на гориво, така и емисиите на отработени газове".

Големият проблем при някои механични скоростни кутии е, че при натискане на съединителя от шофьора, част от впръсканото гориво не изгаря в камерите. Сместа се обогатява, а емисиите се увеличават. За да може автомобилът да се приспособи към това, инженерите трябва да правят промени по двигателите, а и по други компоненти, като това само е трудно, но и струват много пари. А това означава и повече разходи за производителите, които предпочитат по-лесния вариант – автоматична скоростна кутия.