Защо изчезна дървеният волан

Сигурно по-старите шофьори помнят, но едно време имаше дървени волани. Емблематични бяха тези в колите на Alfa Romeo, но историята започва много по-рано.

Стартът е във времената, когато автомобилът все още е бил ръчно изработван. Производителите използват кожа, месинг, дърво. Последното е естествен избор за волани: лесни за обработка и издълбаване, леки (следователно по-добри за управление). И не на последно място в хармония с арматурните табла, които също са изработени от фина дървесина. Дефектите са ясни. Воланите са чупливи заради температурни промени или след удар. Нуждаят се от поддръжка, защото е необходимо редовно боядисване, за да се предотврати изсъхването и напукването.

Но с развитието на автомобилите се увеличава и нуждата от надеждност и издръжливост. Волан, който поддава по време на маневра, очевидно не става. От 50-те години на миналия век индустрията се развива: автомобилът се превръща в масова стока и трябва да се произвежда бързо, лесно и евтино.

Именно тук дебютират формованата пластмаса и синтетичната кожа. Те са по-устойчиви на удари, по-малко чувствителни към влажност или топлина и по-евтини за производство в голям мащаб. Неизбежно, през 70-те години дори най-престижните марки постепенно изоставят масивната дървесина в полза на по-модерни материали.

Но истинският удар дойде през 90-те години, когато въздушната възглавница за водача стана задължителна в повечето страни. Воланът променя ролята си: той трябва да може да издържи на контролирана експлозия в рамките на милисекунди. А това направи модел от масивна дървесина крайно неприемлив. Рискува да се счупи под натиск и не позволява надеждна интеграция на модулите на въздушните възглавници. Така че всички автомобили вече използваха пластмасови или кожени волани, с вградени въздушни възглавници, аудио и какви ли не вече контроли.

Само малцина устояха - Alfa Romeo при 156 и GTV. Италианците просто модифицираха системата: вместо масивна дървесина, те избраха дървена облицовка върху вътрешна конструкция от метал или подсилена пластмаса, проектирана да експлодира правилно при активиране на въздушната възглавница. 

А днес? Има производители като Rolls-Royce, Bentley и Aston Martin, които продължават да предлагат дърво в интериора си, понякога дори на волана, но винаги под формата на ултратънък фурнир. Jaguar Classic пък свършиха различна работа, отбелязвайки спортното наследство на емблематичния E-type , създавайки колекцията ZP. Това е лимитирана серия, където воланът може да бъде само в красив махагон.

След като се примирихме с (почти) изчезването на дървеното кормило, въпросът в момента е друг: не е ли и воланът застрашен от изчезване въобще? Tesla представи през 2021 година Yoke като алтернатива на класическия волан при Model S и Model X. Това е лост за управление, подобен на този на самолети, болиди от Формула 1 и космически кораби. Има правоъгълна форма със заоблени ъгли и напълно липсва горната част. От 2013-а насам Toyota, особено с Lexus, обмисля комбинирането на джойстика с технологията steer-by-wire , т.е. управление без механични елементи.

Първоначално формата е трябвало да бъде кръгла, защото правилата за безопасност изискват механичен предпазен елемент, който да се намеси в случай на прекъсване на електрозахранването. Впоследствие, умножаването на управляващите блокове и безбройните тестове го направиха хомологиран. Той беше показан на Toyota bZ4X и Lexus Rz, но не и внедрен в серийно производство.  Същото важи и за Renault, които избраха волан-конзола за Scénic Vision, а  BMW за Vision Next 100. Това е концепция за бъдеще, чието начало все още не е ясно.

Това добра идея ли е? Както винаги, има консерватори и авангардисти, които са спечелени най-вече от несъмнено привлекателния дизайн. Плюс е за пространството - воланът е по-малък, което води до повече място за краката. 

Не е изненадващо, че се използва, пълен с бутони и циферблати,  в хиперколи като Lotus Evija, Mercedes AMG Project One и Hennessey Venom F5 . Във всеки случай, не е нещо, което дизайнерите да не пробват от десетилетия. Може да споменем интересни концепции като Mazda MX-03 от 1985 година., Oldsmobile Incas от 1986  на Джорджето Джуджаро или BMW Z22 от 1999-а.