Най-скандалният Ford: Тествахме новия Capri

Миналата година, когато показа за първи път тази кола на Фестивала на скоростта в Гудууд, Ford я обяви като "възраждането на една легенда". От днешна гледна точка това изглежда като най-големия PR автогол на последното десетилетие. Става дума, естествено, за новия Ford Capri. Който няма нищо общо със стария Ford Capri - освен името.
   
    
Вижте ВИДЕО от теста ни на новия Ford Capri:
 
Абонирайте се за новия ни канал в YouTube тук, за да не пропускате тестове и репортажи.
   
           
На Запад, две поколения си спомнят с носталгия оригиналния модел, който през 70-те и 80-те години беше нещо като европейския Mustang: достъпен, но забавен семеен автомобил със спортен характер. В България, където Capri не е бил внасян дори в минимални партиди, нямаме такива сантименти. И знаем, че славата на оригиналната кола се дължи най-вече на няколко лимитирани спортни версии, докато в най-масовия Capri с 1.3-литров мотор и петдесетина коня мощност нямаше нищо запомнящо се.
  
      

    
                 
Но на пазари като Англия и Германия носталгията е факт, и затова опитът на Ford да представи тази кола като възродения Capri му навлече незапомнено недоволство и критики. Като се започне, разбира се, от дизайна.
  
     

  
                 
Дизайнерите на Ford казват, че това е външният вид, който Capri щеше да има, ако не беше изчезнал, и ако беше извървял естествения еволюционен път към SUV, който всички останали извървяха. Но това е малко като аз да облекла костюма на Батман. Веднага бихте се сетили на кого искам да приличам. Но и веднага бихте се сетили, че не съм супергерой.
  
    

  
           
Продълговатите предни светлини с по два блока диоди търсят директна препратка към старата кола. Задните странични стъкла имат същата необичайна извивка, като при оригиналния Capri. А задните светлини са хванати в познатата тъмна рамка. Но като изключим това, между двата автомобила няма много общо.
  
   

  
          
Опитът това да се представи като спортно купе е осуетен от един съвсем прост факт: оригиналното Capri, което се появи през 1969 година, тежеше 931 килограма. Новото тежи малко над 2 тона в най-леката си версия.

Обяснението за последното е просто: Capri вече е чист електромобил, с три различни по капацитет батерии - до една тежички - и три степени на мощност.
  
      

  
            
Има още една причина класическите фенове да не харесват особено тази кола - и тя е, че новият Capri всъщност дори не е Ford.

Американската компания бе намалила доста инвестициите в Европа в предишните десет години и покрай това сключи един договор за партньорство с Volkswagen. По силата на този договор новият Amarok например е всъщност Ford Ranger. А тук в основата са платформата и задвижването от Volkswagen ID.5.
  
    

  
         
Всички тези аргументи се изсипаха като цунами върху Ford отвсякъде - автомобилна преса, фенове, социални мрежи. Но после ефектите от първото впечатление започнаха да отминават. И взехме да осъзнаваме, че тази кола, която  навлече толкова омраза на Ford - Eвропа, всъщност не е лоша кола. Нейният единствен проблем е името й.
  
   

  
            
Допада ни, че Capri не залага на ретро дизайна, както направиха много други. Първо, старият Capri не беше някаква неземна красавица. И второ, новият може и да не пленява окото от пръв поглед, но започва все повече да се харесва с течение на времето.
  
   

  
            
Този автомобил няма да попадне в дизайнерската зала на славата, но всъщност външният му вид е необичаен, интересен - и доста практичен. Скосената задна част не го подсказва, но багажникът побира над 570 литра, което е фантастично за този сегмент. И е почти двойно повече, отколкото в оригиналния Capri. Освен това е съчетано с много удобна 17-литрова ниша за вещи на централната конзола - според Ford най-голямата такава при лек автомобил. Ето ги и добрите страни на електрическото задвижване: при обща дължина 4.63 метра, Capri e с 5 см по-къс от Nissan X-Trail, но има със 7 см по-дълго междуосие.
  
   

  
           
Вътрешното пространство също е в изобилие, и е добре организирано.

Качеството на материалите е по-високо, отколкото помним от Ford в миналото. Добър пример е сравнението с Mondeo, да кажем - отличен за каране автомобил, но с доста посредствен интериор и с ниско качество на материалите извън най-високите нива на оборудване. Докато тук няма и помен от корави пластмаси или лющеща се имитация на метални бутони. Салонът е първокласен. За съжаление част от обяснението е, че и цената е много различна от тази на Mondeo.
  
   

         
  
Най-базовото Capri е с 52 киловатчаса капацитет на батерията, един електромотор на задната ос с мощност 170 конски сили, и с до 393 километра пробег с едно зареждане по официалните тестове. Цената започва от почти 81,000 лева.
    
 

Над него идва версията със 77 киловатчаса батерия, 286 коня и до 627 километра пробег с едно зареждане - макар че, между нас казано, това е мъчно постижимо в реалния живот. Тук цената е вече 93,300 лева.

На върха в гамата е вариантът с два електромотора, задвижване на четирите колела и 340 коня мощност. Тук ускорението от 0 до 100 км/ч отнема само 5.3 секунди, пробегът е над 560 км, но и цената е без малко 100 хилядарки.
  
   

   
     
За старите клиенти на Mondeo това, разбира се, звучи шокиращо. Сходният като компоненти Ford Explorer е по-евтин средно с около 4500 лева. Но въпреки това Capri си остава чувствително по-изгоден от братовчеда ID.5. За някои от вариантите фордът излиза с 20 хиляди лева по-евтино от фолксвагена. 

При Capri има само две нива на оборудване. Дори основното е доста щедро - с всички системи за сигурност, включително автоматично заобикаляне на препятствие, с предни и задни паркинг сензори, задна камера, 4G модем, навигация, с отопляени спортни седалки, двузонов климатроник и допълнителен отоплител за салона.
  
   

  
        
Горното ниво - Premium - добавя амбиентно осветление, аудио от Bang&Olufsen с 10 говорителя, матрични светлини и електрическа задна врата. За head-up дисплея и асистента за автоматично паркиране ще доплатите и в двете версии, но пък получавате стандартно петгодишна гаранция.

Родството с Volkswagen си личи: неща като превключвателят на предавките, сензорните бутони за светлините и абсурдното управление на предните и задните прозорци са директно пренесени от ID гамата.
  
  

  
         
Мултимедията обаче е напълно променена с този вертикален екран, който може да се плъзга нагоре и надолу - макар че не е съвсем ясно каква полза бихте имали той да е в най-ниската си позиция и да ви отвлича погледа от пътя. Но, така или иначе, системата изглежда по съвсем различен начин от тази във Volkswagen.

Софтуерът зад нея е същият, но пословичните бъгове от ранните години на ID отдавна вече са изчистени. Резолюцията на почти 15-инчовия екран е отлична, графиките са красиви и времето за реакция е добро. Android Auto и Apple CarPlay се връзват безжично.
  
   

  
        
Има и някои неща, които от Ford са променили значително в сравнение с оригинала от Volkswagen, и то към добро - като например окачването.

В Capri то e доста по-стегнато не само от ID.5, но и от Ford Explorer, който иначе е почти близнак на тази кола. Резултатът от това е едно много по-забавно поведение в завои например. Не чак спортно, естествено. Но забавно.
  
   

 
         
Никой никога няма да нарече тази кола "европейския Mustang". Но въпреки това, и въпреки предварителните очаквания, ние харесахме новия Capri. Той изпъква сред тълпата, приятен е за каране и е безукорно удобен. И всъщност не би предизвиквал никакви спорове и критики, ако носеше друго име. Scorpio например.
  
   
Още снимки от теста на Ford Capri вижте в ГАЛЕРИЯТА:

1 от 22 | Ford Capri, тест драйв