Днес белият цвят е възможно най-прозаичният в автомобилния свят: повечето производители дори ще ви го дадат безплатно, за разлика от по-интересните отсенки. В България го свързваме най-вече с полицейските "Астри" и обикновено, щом мернем бяла кола край пътя, започваме да се оглеждаме за залегнал в храстите другар с камера за скорост.
Но бялото невинаги е било толкова пролетарско. Преди да стане символ на органите на реда и предпочитан избор за корпоративните флотилии, в продължение на много десетилетия то всъщност е било най-мъчно постижимият цвят в индустрията. Откриването на решение за дилемата е създало бизнес за милиарди, а опитите да бъде разгадана тайната на това решение са стигнали до няколко откровени случая на международен шпионаж, приключили с присъди и затвор.
Необикновената история на белия цвят (ГАЛЕРИЯ):
Това е теорията, която отдавна вече се знае от всички. Но в практиката има много въпросителни: точно какви са са температурите, какъв да е размерът на частиците от получената фина пудра, как точно да се превърне в боя - отговорите на тези въпроси все още са ревниво пазена тайна от дъщерната компания на DuPont, която се занимава с производство на бели бои - Chemours. Тайна, която преди няколко години един американски гражданин, на име Уолтър Лию, се опита да открадне в полза на Китай. Китай в наши дни е най-големият световен производител на множество ключови суровини, и титановият диоксид не е изключение. Но китайското производство разчита на остарелия сулфатен процес от 1916, и е с по-ниско качество.