Днес белият цвят е възможно най-прозаичният в автомобилния свят: повечето производители дори ще ви го дадат безплатно, за разлика от по-интересните отсенки. В България го свързваме най-вече с полицейските "Астри" и обикновено, щом мернем бяла кола край пътя, започваме да се оглеждаме за залегнал в храстите другар с камера за скорост.
Но бялото невинаги е било толкова пролетарско. Преди да стане символ на органите на реда и предпочитан избор за корпоративните флотилии, в продължение на много десетилетия то всъщност е било най-мъчно постижимият цвят в индустрията. Откриването на решение за дилемата е създало бизнес за милиарди, а опитите да бъде разгадана тайната на това решение са стигнали до няколко откровени случая на международен шпионаж, приключили с присъди и затвор.
Необикновената история на белия цвят (ГАЛЕРИЯ):
Вероятно бихте си казали, че технология, появила се на пазара преди повече от 70 години, вече би трябвало да е общоизвестна. Но всъщност не е съвсем така. Известна е най-общо последователността на процесите: титановата руда (или пясък с високо съдържание на титан от плажовете на ЮАР) се подава в реактор, наричан "хлоринатор", където се смесва с хлор и кокс, и се нагрява до около 1000 градуса по Целзий. Това отсява желязото и останалите примеси на по-леки метали. Получава се газ, който се дестилира до жълтеникава на цвят течност - чист титанов тетрахлорид (наричат го tickle, гъдел, но не защото предизвиква смях, а просто защото химическата му формула е TiCl4). После този газ се изгаря в кислородна среда, при което хлорните атоми в молекулата се заместват от два кислородни - и се получава титанов диоксид.