Днес белият цвят е възможно най-прозаичният в автомобилния свят: повечето производители дори ще ви го дадат безплатно, за разлика от по-интересните отсенки. В България го свързваме най-вече с полицейските "Астри" и обикновено, щом мернем бяла кола край пътя, започваме да се оглеждаме за залегнал в храстите другар с камера за скорост.
Но бялото невинаги е било толкова пролетарско. Преди да стане символ на органите на реда и предпочитан избор за корпоративните флотилии, в продължение на много десетилетия то всъщност е било най-мъчно постижимият цвят в индустрията. Откриването на решение за дилемата е създало бизнес за милиарди, а опитите да бъде разгадана тайната на това решение са стигнали до няколко откровени случая на международен шпионаж, приключили с присъди и затвор.
Необикновената история на белия цвят (ГАЛЕРИЯ):
Според резултатите от разследването, Лию е бил вербуван от китайците още на един банкет в Пекин през 1991. Макар и американец по паспорт, той е роден в Малайзия и е с китайски корени. За да разкрие тайната на DuPont, Лию се свързал с двама бивши инженери от компанията, Тим Спитлер и Робърт Мигърли. От Спитлър придобил чертежите за оригиналната фабрика в Едж Муур, където DuPont започва производството на титанов диоксид още в края на 40-те. Мигърли му дава чертежите за планирания и впоследствие отменен нов завод на компанията в Тайван, в който самият Мигърли трябвало да е шеф.
Лию предоставя информацията на едно дъщерно поделение на китайския гигант Pangang Group, и благодарение на това събира за китайците поръчки на стойност над 28 млн. долара. Планирано е строителството на нова фабрика в Чонкин. Pangagn е наела австралийска консултантска компания, която предупреждава шефовете на групата, че се опитват да продават интелектуална собственост на DuPont. Китайците игнорират предупреждението, но анонимни писма известяват DuPont и по молба на американците ФБР започва разследване.