По-зрелите ни читатели вероятно помнят колко монотонен бе автомобилният пейзаж в България при социализма: жигули, москвичи и запорожци, тук-там по някоя Skoda, Polski Fiat, Wartburg или Trabant, рядко срещани Zastava и Polonez и, разбира се, волги за кметовете, председателите на районни партийни съвети и печелившите от Държавната лотария. На този фон всяка по-необичайна гледка бе радост за окото: съвсем малки серии от някои западни модели, внесени за по-равните сред равните, и също един съветски автомобил, който почти не се е продавал официално в България, но който се срещаше от време на време, внесен от някой завърнал се след работа в Съветския съюз. Името му е "ИЖ-2125 Комби", а това е неговата история.
От маршалите до банкрута: 15 факта за ИЖ-2125 Комби (ГАЛЕРИЯ):
Инженерите от Ижевския завод обаче не искат само да сглобяват московските модели - те разработват своя версия, с много модерната за онова време и повлияна от Renault 16 хечбек конструкция. Идеята им е това да е по-просторна и малко по-луксозна алтернатива на москвичите. Първите два прототипа са направени без разрешение "отгоре" и създателите им дори рискуват да пострадат заради своеволието. Но главният инженер Юрий Маслюков има връзки в Москва и издейства да покажат автомобила на Алексей Косигин, председателя на съвета на министрите при Брежнев. Косигин харесва колата и дава зелена светлина, при условие и производството на Москвич-412 да продължи успоредно.
НА СНИМКАТА: работният прототип номер 2, показан на Косигин