Защо вече не ни позволяват да проверяваме сами маслото

Проверката на нивото на маслото в автомобила би трябвало да е - и доскоро беше - рутинна операция. Отваряте капака, виждате докъде има следи по пръчката и се уверявате, че всичко е наред. Само дето напоследък все по-малко автомобили са оборудвани с такава пръчка. Вместо това на таблото се появява индикация за нивото на маслото.
 
 

  
        
Това е случаят от доста време при много премиум марки като BMW и Mercedes. Но сега тази тенденция достига до всички компании, включително най-традиционните и най-малко технологично настроени американските производители на пикапи. 

На пръв поглед не изглежда логична идея. Замяна на проста, надеждна и евтина част със скъпи сензори за измерване на масло! Но все повече и повече марки я избират. Темонтират сензор вертикално в картера, Той пък предава данни към екрана.
  
   

   
        
Във времена, когато автомобилите са по-скъпи, отчасти поради все по-взискателните стандарти за какво ли не, не е ясно защо трябва да замените нещо толкова просто като тънка метална пръчица със скъпа система. Основната причина е толкова проста, колкото и очевидна. Производителите ни нямат доверие, твърдят експерти.„Производителите вече не искат водачите, техните клиенти, да гледат под капака“, обяснява Майкъл Кросен, заместник-ръководител на проекта за тестване на Consumer Reports. 

„Днешният потребител не е свикнал на ръчната проверка на маслото. Със сензор тази информация ви се представя всеки път, когато запалите. Това е ориентирано към клиента инженерство“, допълва Дейл Джует, говорител на Stellantis, където също масово премахват старата схема.

 „С традиционната система с пръчка клиентът трябва да отвори капака. Може да си изцапа ръцете. Това не е модерният начин за правене на нещата", казва Кросен. „Освен това, с дигиталната система съществува усещането „вижте какво мога да направя от моя  екран“, добавя той.

Но причините може да са по-различни. Маслото е кръвта на двигателя, то е това, което го кара да работи правилно. Клиент, който  не проверява маслото периодично, може да не осъзнае, че неговият мотор е в опасност. Или пък да не го прави по правилния начин – примерно, под наклон.
Дали поради липса на масло, или след зареждане с повече от необходимото, двигателят може да се окаже със сериозни и скъпи  повреди. Който и да е виновен, това е лошо потребителско изживяване, което води до недоволство на клиентите. Използвайки цифрови системи, марките искат да избегнат потенциални съдебни спорове и лош имидж, нещо, което е много по-скъпо в дългосрочен план.

Има и друга причина, поради която производителите избират цифрови системи вместо обичайната измервателна пръчка. При автомобили със стария метод компютърът на двигателя (ECU) не регистрира нивото на маслото. Ниското налягане задейства код за грешка, който се съхранява в компютъра и лампичката за проверка на двигателя светва, за да предупреди водача за възможен проблем.

Но един двигател може да има картер с точното количество масло и също така да има ниско налягане на маслото. Това се дължи, например, на повреда на маслената помпа или наличие на примеси в маслото. Възможността за съхраняване на цялата тази информация благодарение на цифровата система – води до значителна разлика при определяне на причините за повредите на двигателя. Така марките биха се предпазили от скъпи гаранционни искове.

Към днешна дата не е ясно дали колата съхранява цялата тази информация. Известно е, че се водят записи за нивата на маслото (ако клиентът не е внимавал за евентуално ниско ниво на маслото и има сериозна повреда на двигателя, вината ще е негова и гаранцията пада). Но извън този показател - производителите удобно мълчат, твърдят експертите.