Eдин автомобил, и добре да живее, остарява и идва моментът да му се направи фейслифт. Обикновено това е задача основно за дизайнерите, които да измислят нова опаковка на познатите стари технологии. Но в случая с Taycan, от Porsche са направили точно обратното. Дизайнът е запазен почти без изменения. Но е променено всичко останало.
Няма да ни е трудно да отметнем промените във външния вид. Те до голяма степен се изчерпват с предните светлини, където "сълзичката" от вътрешната страна на фаровете е изчезнала. Резултатът е по-фокусиран и стегнат вид. Самите светлини са нови, с матрична технология с висока резолюция. Извън това новият Taycan е визуално мъчно отличим от стария.
За да обновят тази кола, германците сякаш са се водели от олимпийския девиз: по-силно, по-високо, по-бързо. Taycan е станал чувствително по-мощен, по-ефективен, с по-голям обхват, и в същото време малко по-лек. Не е станал единствено по-висок. Както и досега, всеки собственик на Dacia Sandero Stepway би ви изгледал отвисоко. Стига да можеше да ви види, докато профучавате край него. Защото Taycan е станал и по-бърз. Зашеметяващо по-бърз.
Гамата остава все така логично структурирана: в основата й е базовият Taycan с 408 коня мощност и задно предаване. Над него е Taycan 4S, с 544 конски сили, после идва Taycan Turbo с 884 коня, и Taycan Тurbo S, с 952 коня. На върха има една изцяло нова версия, но за нея ще стане дума след малко.
952 к. с. максимална мощност 1110 Нм максимален въртящ момент 2.4 секунди 0-100 км/ч 558-630 км пробег с едно зареждане |
Можете да имате всичко това със задвижване на четирите колела, а също като комби, във варианта Sport Tourismo, и като повдигнато комби - Cross Tourismo.
Дотук всичко звучи като познатата рецепта. Но в Porsche са променили повечето от съставките. Задният електромотор с постоянен магнит е съвсем нов и позволява доста повече мощност. Нов е импулсният инвертор, нов е софтуерът за управление на топлината, нова е термопомпата. Системата за рекуперация също е променена и при спиране колата може да се зарежда с до 400 киловата, вместо до 290. Накрая, но не по важност, нови са и батериите, с използваем капацитет 82 или 97 киловатчаса.
Двата варианта на батерията са станали по-големи като капацитет, но по-леки и по-компактни, благодарение на новата си химия, с намалено количество кобалт за сметка на никела, и с много по-голяма ефективност.
В реални числа това означава средно с една трета по-голям пробег с едно зареждане, отколкото досега. Обхватът по WLTP тестовете варира от 474 километра за 4S с малката батерия до 642 километра за варианта с голямата. В реални условия ние изминахме 330 километра с далеч по-мощния Тurbo S при постоянно включени климатик и вентилация на седалките, като половината от това бе по магистрала, и накрая имахме обхват от още 226 километра.
Благодарение на 800-волтовата си архитектура, Taycan си остава шампион и по отношение на скоростта на зареждане. Тази кола вече може да приема заряд до 320 киловата, доста повече от Тesla Model S Plaid, например. Времето за зареждане от 10 до 80 процента вече е не 37 минути, колкото беше при досегашната кола, а 18 минути.
Това означава, че можете да добавите 300 километра пробег само за 10 минути - горе-долу времето, което ще ви отнеме да заредите гориво на бензиностанцията и да платите на касата. Новата система за управление на топлината гарантира, че можете да поддържате максималната мощност на зареждане поне пет минути, дори и при по-ниски външни температури.
Новият Taycan е забележителен в още едно отношение: тази кола най-после ни дава доказателството, че Европа може да направи електромобил, без да бъде зависима от Азия. Тук няма японска или корейска силова електроника, нито вездесъщите китайски батерии.
Батерията на тази кола е направена не от CATL или LG, а от една малка германска компания от околностите на Щутгарт, която се казва Cellforce, и която Porsche придоби преди около година.
Променената химия на батериите има още един ефект: въпреки по-големия й капацитет, и и въпреки многото добавено оборудване Taycan е станал по-лек отпреди - макар и само с няколко килограма.
Много неща, които досега бяха допълнителни екстри, вече са серийно оборудване - като асистента за паркиране със задна камера, отопляемите предни седалки, термопомпата, алуминиевите протектори на праговете. А също и въздушното окачване.
Има немалко автомобили в премиум сегмента, които ще ви предложат адаптивно пневматично окачване като платена опция. Тук това е базовото ниво. Ако искате нещо по-специално, ще го получите под името Porsche Active Ride.
Тази нова и неимоверно сложна система може да упражнява сила върху всяко колело по всяко време. Ползите са огромни. Active Ride може да повдига колата с почти 8 сантиметра при отваряне на вратата, за да улесни влизането и излизането. Противодейства на потъването на предницата при рязко спиране. Предварително неутрализира всички неравности по пътя. И освен това напълно компенсира накланянето в завой, гарантирайки максимално сцепление - и като казваме максимално, никак не преувеличаваме.
Необикновеният светофар между хърватските острови Лошинь и Црес, на който половин час давахме предимство на платноходките, ни позволи да тестваме окачването в реални условия. За да не изпуснем ферибота, наистина настъпихме газта. В такива условия поведението на Taycan, който тежи над два тона и четвърт, ни изуми. Никога не сме допускали, че подобно тегло може да се неутрализира по толкова впечатляващ начин. На теория звучи като омагьосан кръг: за да компенсираш високото тегло, трябва да използваш нови системи, които добавят още повече тегло - активно окачване, активен диференциал, завиващи задни колела. Но на практика работи - и още как. Обновяването на Taycan е есенцията на добро старо германско инженерство в действие.
Всички тези промени не са направени лекомислено и набързо. Преди да се озове в моите ръце, тази кола е минала през 3.6 милиона километра изпитания - почти десет пъти разстоянието от Земята до Луната.
В резултат окачването е калибрирано съвършено, съчетавайки привидно несъчетаеми неща: твърдост и спортно поведение, от една страна, и безукорния комфорт на автомобил за големи пътешествия, от друга. Без да забравяме и бързината.
Всички варианти на Taycan са станали по-бързи отпреди - средно с по половин секунда. Базовият Taycan ускорява от 0 до 100 км/ч за 4.8 секунди, което само преди петнайсетина години беше в категорията на хиперавтомобилите.
Taycan Тurbo S, който карахме вчера, прави 0-100 км/ч за 2.4 секунди - колкото Bugatti Chiron, и с три десети по-бързо от Ferrari LaFerrari. И това дори не е най-бързата кола в гамата. Най-бързата кола ни чака тук, на малкото хърватско летище Гробник.
Новото Porsche Taycan Turbo GT има по-добро ускорение от Ferrari LaFerrari и Bugatti Chiron
Голямата новост при новия Taycan е, че се появява една версия над Turbo S. Нарича се Turbo GT, развива 1034 конски сили, ще ви струва 480 000 лева, и прави 0-100 за 2.3 секунди. А ако искате да дадете още 60 000 лева на хората от Porsche, те ще ви махнат задните седалки и ще ви продадат пакета Weissach, който вече позволява 2.2 секунди от 0 до 100 км/ч. Доста шокиращо преживяване, както се убедихме лично.
В същото време германците са променили доста неща и в интериора - вече не за да ви шокират, а да ви успокоят. Салонът на Taycan предлага безукорно удобство, макар че мястото на задните седалки е умерено като за петметров автомобил. Информационната система е нова и забележимо по-бърза. И позволява стрийминг на видео. Дисплеят за пътника отдясно е такава конструиран, че изглежда тъмен от позицията на шофьора, за да не го разсейва. Новост е и панорамният стъклен покрив, който може да се затъмнява в различни комбинации само с едно натискане на бутон.
Даже и най-тривиалните неща в един автомобил тук са паднали в лапите на високите технологии. Отворите на климатичната система отначало са озадачаващи - те са буквално само отвори, без ламели, лостчета и каквито и да било видими начини за насочване на въздушната струя. Но истината е, че всички тези неща са останки от ХХ век. Тази кола е от XXI век, и даже въздушният поток се управлява по дигитален път.
Разбира се, изпълването на един автомобил с нови технологии си има и цена - в буквалния смисъл. Taycan е станал доста по-добре оборудван, но също така е и по-скъп: около 205,000 лева за базовата версия, 244,000 за 4S, 420,000 за Тurbo S, и почти половин милион за Тurbo GT. И това е, преди да посегнете към списъка с екстрите.
Само белият и черният цвят са безплатни. Останалите разцветки ще ви струват между 3 и 7 хиляди лева. А можете също да занесете мостра от предпочитан от вас оттенък, и срещу 44,000 лева Porsche ще боядиса колата в него.
Дори и комби версията на Taycan не впечатлява с багажния обем от 446 литра
По-ефектните джанти в каталога са по 8-9 хиляди лева. Коженият салон започва от 7 хиляди. Адаптивните спортни седалки са 4 хиляди, плюс още две хиляди, ако искате вентилация. Часовникът Porsche Design е почти пет хилядарки. Керамичните спирачки добавят 19 хиляди. Матричните светлини - почти 4,500. Ще ви трябват 3,000 за хедъп дисплей, 12,000 за аудиосистемата от Burmester, и почти хиляда лева, ако искате коланите ви да са цветни вместо черни. Ако се заиграете с допълнителното оборудване, спокойно може да напомпате цената с още 100-200 хиляди лева.
От друга страна, Taycan е на практика без аналог на пазара, ако не броим близкия му братовчед Audi e-tron GT. Да, има много електрически хиперавтомобили с феноменална бързина и мощност. Но те не стават за всекидневни коли. Има немалко машини, които ще ви дадат дори повече комфорт и лукс - но за сметка на динамиката и пътното поведение. Докато това тук е удивителна комбинация от уж несъвместими неща.
Taycan е нещо, което класическите Porscheта никога не са били: универсален автомобил. Можете да тормозите асфалта на пистите с него, можете да пътешествате от единия край на Европа до другия в завиден комфорт, и можете спокойно да карате децата на училище. Създаден навремето да бъде колата на бъдещето, днес Taycan е колата на настоящето, колата за всички случаи от живота.
Стига да можете да си я позволите.
Още снимки от теста на Porsche Taycan вижте в ГАЛЕРИЯТА: