Бъдещето на Fiat: 13 ключови въпроса към шефа на марката

Какво бъдеще очаква Fiat? Някога един от гигантите на европейския автомобилен бизнес, италианската марка от дълги години е пренебрегвана и лишавана от инвестиции. Още през 2011 покойният Серджо Маркионе обяви, че ще започне да инвестира във Fiat, когато "от това ще има финансов смисъл". В резултат италианският гигант остана без реално предстгавителство в основни пазарни сегменти и накрая се оказа зависим най-вече от най-малките си модели 500 и Panda, и от домашния си италиански пазар.
  
  

Концептуален модел на пикап от бъдещото семейство Fiat Panda
  
   
Сега ерата на лишения най-после свършва: в следващите няколко години Fiat ще допълни европейската си гама с много нови модели, ползвайки общи платформи с Peugeot, Citroen, Opel, Jeep и останалите "братски" марки в групата Stellantis. Но и това крие рискове: ще запази ли компанията идентичността си? Alfa Romeo вече преживя едно такова унизително фиаско с лансирането на модела Milano, който бе всъщност технологичен близнак на Jeep и Peugeot, и се произвежда в Полша. Недоволството в Италия бе толкова голямо, че компанията набързо трябваше да прекръсти колата на Junior. Automotive News Europe разговаря по тези теми с актуалния главен изпълнителен директор на Fiat Оливие Франсоа. Французинът е стар кадър на Fiat и Chrysler, главен маркетинг директор на групата Stellantis и също шеф на френския премиум бранд DS.
  
     
13 въпроса към Оливие Франсоа (ГАЛЕРИЯ):

9 от 15 | 13 въпроса за бъдещето на Fiat

Нуждае ли се DS от ново позициониране сега, вече като част от Stellantis?
- Не мисля. DS е най-интуитивната премиум марка, която имаме в групата. Франция, заедно с Италия, винаги е била лидер в луксозния начин на живот, затова не е за вярване, че нямаха такава марка за автомобили, каквито са Dior или Vuitton в модата. Затова е добре, че PSA създаде бранд като DS. Сега ни остава само да вземем най-доброто от Stellantis под формата на синергии и да извлечем полза от братовчеди като Alfa Romeo, Lancia, Maserati и американските ни марки. Аз лично не бих имал против, ако и дизайнът се върне към нещо по-близко до оригиналния Citroen DS от 50-те.