De Tomaso Longchamp - един „италианец“ с американско „сърце“

Италианската марка De Tomaso, основана от предприемача и бивш автомобилен състезател Алехандро де Томасо, излиза на сцената през 1959 г. Първоначално тя произвежда прототипи на състезателни коли, но през 60-те години се фокусира върху шосейни автомобили, а до средата на 70-те години се установява в Европа и САЩ чрез партньорство с Ford. Освен спортни модели като Pantera и нейния предшественик Mangusta, в разцвета си De Tomaso създава още един интересен модел - Gran Tourer, способен да съперничи на Mercedes-Benz SLC.

През 1971 г. италианският автомобилен производител представя задвижвания от V8 De Tomaso Pantera като по-евтина и по-надеждна алтернатива на спортните автомобили със средно разположен двигател от по-утвърдени марки. В същото време компанията решава да навлезе в сегмента на луксозните седани на европейския пазар с изцяло нов автомобил с четири врати - Deauville.

По същото време обаче Mercedes-Benz организира шумно рекламна кампания на роудстъра Mercedes-Benz R107 SL и последвалото го купе C107 SLC, което кара Алехандро де Томасо да нареди създаването на grand tourer (2+2 места), който може да се конкурира с немския модел.

Година по-късно De Tomaso Longchamp дебютира на автомобилното изложение в Торино. Това е купе, разработено на платформата на седана Deauville с междуосие, скъсено до 2600 мм, както и оригинална каросерия, проектирана от Том Чарда от студиото Ghia.

Екстериорният дизайн на Longchamp се основава донякъде на концепцията Lancia Marica от 1969 г., също създадена от Чарда. Въпреки че днес не изглежда като дизайнерска сензация, нарязаните форми са ясно отклонение от стиловите канони от края на 60-те и началото на 70-те. Тогава мнозина вярват, че по отношение на привлекателността „италианецът“ ще вземе преднина пред своите конкуренти от Mercedes-Benz. Освен това, дори десетилетие след дебюта си, De Tomaso Longchamp изглежда модерно, благодарение на което успява да оцелее на пазара до края на 80-те години.

Longchamp използва някои компоненти от други автомобилни производители. Това са по-специално фарове, заимствани от европейския Ford Granada и задни светлини от Alfa Romeo 1750/2000. Отвътре воланът и скоростният лост (при версиите с автоматична скоростна кутия) също са заимствани от Ford, а част от таблото е от De Tomaso Pantera.

Удобните предни седалки и луксозната кожена тапицерия обаче правят интериора на Longchamp много удобен, представителен и стилен, което клиентите очакват от автомобил от този клас. Функции като серво управление, климатик и електрически стъкла се предлагат като част от стандартното оборудване.

Друг коз на автомобила е подобреното шаси, комбинирано с мощен американски V8 двигател. Longchamp наследява платформата от четиривратия си брат Deauville. Шасито с напълно независимо окачване, дискови спирачки на четирите колела и сервоусилвател на волана е усъвършенствано за времето си. Колата се оказва вълнуваща и в същото време фокусирана върху удобното пътуване.

5,8-литровият Cleveland V8 на Ford също помага за удоволствието от шофирането. Същият агрегат е използван и в други модели на De Tomaso и първоначално е с мощност 326 к.с. През 70-те години двигателят беше ограничен до 266 к.с., за да се намалят нивата на CO2, но в началото на 80-те мощността се увеличи до 286 к.с.

De Tomaso първоначално внася задвижващите системи от завода на Ford в Охайо. След спиране на производството в САЩ, V8 двигателите започват да се купуват от австралийското подразделение на Ford. През целия си живот италианският автомобил се предлагаше с базовата 3-степенна автоматична скоростна кутия Ford C-6. В същото време като безплатна опция се предлага много издръжлива 5-степенна механична скоростна кутия. Въпреки това, по-голямата част от клиентите избират „автоматика“.

С впечатляващо пътно поведение, просторен багажник и мощен V8 под капака, луксозният Longchamp би трябвало да бъде идеалният автомобил за пътуване на дълги разстояния. Въпреки това, тъй като De Tomaso фокусира повечето си усилия върху Pantera, моделът не се превръща в бестселър.

Дори „напомпаните“ версии GTS и GT кабриолет с двигател на Ford не успяват да се конкурират напълно с Mercedes-Benz SLC и SL. Италианската компания прави още един опит да се възползва от проекта Longchamp, използвайки неговата основа за разработването на Kyalami - първия сериен модел на Maserati, представен под ръководството на De Tomaso.

От 1972 до 1989 г. компанията произвежда малко над 400 броя Longchamp. Повечето от тях са стандартни купета с две врати. Вероятно заради малкия си тираж и отличните си качества моделът се превръща в един от фаворитите на любителите на луксозните, спортни италиански автомобили.