Водородът: Обещанията срещу ужаса

Вече 86 години една и съща трагична фотография - черно-бяла, едрозърнеста, леко размазана - изниква в главите на всички, когато заговорим за най-обещаващото решение в областта на зелената енергия. Щом стане дума за употреба на водород в транспорта, първо се сещаме за трагедията на дирижабъла "Хинденбург". На 6 май 1937 гордостта на германския въздушен флот, най-големият въздухоплавателен съд с твърда конструкция в историята, се запалва и изгаря като факла при опит за кацане в Ню Джърси. 35 души - пътници и екипаж - загиват.
 
  

   
    
Причината за трагедията не е ясна и до днес. Мнозина подозират саботаж. Но каквато и да е истината, катастрофата с "Хинденбург" не само слага точка на пътническите дирижабли с водород, но и поставя клеймо изобщо върху практическата употреба на най-разпространения елемент във Вселената. Днес опонентите на  нар. "водородно общество" изтъкват всевъзможни аргументи срещу него - икономически, научни, логистични, геополитически. Но в крайна сметка най-силният им инструмент е подсъзнателният ужас, който образът на горящия цепелин продължава да предизвиква и до днес. Нека се опитаме да обобщим доводите "за" и "против" прехода към водородно задвижване в транспорта.
   
      
17 ключови въпроса за водорода (ГАЛЕРИЯ):

6 от 17 | 17 ключови въпроса за водорода

Ключовата суровина: платина
Разбира се, самата водородна горивна клетка се нуждае от определени материали - например платина като катализатор, добра новина за страни като Южноафриканската република или Зимбабве. Платина е нужна и за електролайзера, който ще произвежда самия водород. Но и в двата случая тя може лесно и ефективно да се рециклира.
"Ние научихме доста отдавна, че е много важно да разчитаме на различни технологии, да не вземаме решения на базата на идеология и да казваме кое е добро и кое е лошо", обяснява ми д-р Юрген Гулднер, шефът на водородните проекти в BMW Group. "Осъзнахме също, че не е достатъчно само да гледаме колко устойчиви са нашите продукти, а трябва да обърнем внимание на целия производствен процес, от добива на суровините, през производството на компоненти от нашите поддоставчици, до рециклирането им след края на жизнения цикъл на автомобила. Защото рециклирането изисква дългосрочна перспектива. Трябва да го проектираш, да го заложиш още при създаването на продукта".