Вече 86 години една и съща трагична фотография - черно-бяла, едрозърнеста, леко размазана - изниква в главите на всички, когато заговорим за най-обещаващото решение в областта на зелената енергия. Щом стане дума за употреба на водород в транспорта, първо се сещаме за трагедията на дирижабъла "Хинденбург". На 6 май 1937 гордостта на германския въздушен флот, най-големият въздухоплавателен съд с твърда конструкция в историята, се запалва и изгаря като факла при опит за кацане в Ню Джърси. 35 души - пътници и екипаж - загиват.
Причината за трагедията не е ясна и до днес. Мнозина подозират саботаж. Но каквато и да е истината, катастрофата с "Хинденбург" не само слага точка на пътническите дирижабли с водород, но и поставя клеймо изобщо върху практическата употреба на най-разпространения елемент във Вселената. Днес опонентите на нар. "водородно общество" изтъкват всевъзможни аргументи срещу него - икономически, научни, логистични, геополитически. Но в крайна сметка най-силният им инструмент е подсъзнателният ужас, който образът на горящия цепелин продължава да предизвиква и до днес. Нека се опитаме да обобщим доводите "за" и "против" прехода към водородно задвижване в транспорта.
17 ключови въпроса за водорода (ГАЛЕРИЯ):
След прословутия доклад на IEA, Европейският съюз най-сетне се размърда. Приетите вече мерки по Зелената сделка предвиждат до 2030 по основните транспортни коридори на съюза, включително и в България, задължително да се изгради мрежа от водородни зарядни станции. ЕС предвижда да произвежда 10 млн. тона зелен водород до 2030, и да внася още толкова. Но изграждането на производствения капацитет далеч не се случва с очакваното темпо, подчертава Йорго Хадзимаркакис. През юни германският канцлер Олаф Шолц и италианският премиер Джорджа Мелони подписаха договор за тръбопровода SoutH2 Corridor, който ще пренася водорот от Апенините към Северна Европа. Франция работи по подобен проект с Испания.