Трагедия на старта и безброй имена - историята на успеха на Fiat 127

В средата на 60-те години на миналия век много автомобилни производители осъзнат, че бъдещето е в предното задвижване и фундаментално нова концепция. Италианците в никакъв случай не са в ариергарда тук, но моделната линия на Fiat по това време, както и преди, се състои или от обикновени класически седани със задно задвижване, или дори от „бебета“ със заден двигател, които в родината им са наричани галено „чинкуеченто“ (петстотин) и „сеиченто“ (шестстотин).

Затова в Торино, успоредно с пускането на "класически" модели като 124, се работи върху перспективи - прототипи X1/1 и X1/2.Първият X “ е замислен като доста голяма кола, докато X1/2 с дължина малко над три метра трябва да замени както модела 600, така и модела 850. В резултат на това ръководството на концерна решава да пусне втория вариант в масово производство под формата на Autobianchi A112, докато първият – под марката FIAT с номер 128. Това се случва през 1969 г.

В същото време самият Fiat никога не е имал заместител на остарялата комбинация 600/850 и този път компанията решава да обозначи прототипа като X1/4 и да му даде номер 127. А  работата по модела е поверена на младия и талантлив дизайнер Пио Манзу. 

Оформлението трябва да бъде показано в 8 часа сутринта на 26 май 1969 г., но... тридесетгодишният Пио е на гости на баща си в Рим и след това прекарва нощта в семейната къща, която се намира в планината близо до Бергамо, където е роден самият дизайнер. За да стигне до Style Center, той тръгва рано сутринта. Но по неизвестни причини Манзу губи контрол и неговият Fiat 500 се преобръща в района на Брандизо, а самият Пио умира на място, без да стигне до представянето.

По-силен от обстоятелствата

Историята на 127, в своя зародиш, можеше да завърши с тази трагична нотка, но животът се оказва по-силен. Скоро работата по проекта продължава и разработките на починалия Манзу биват въплътени в дизайна на серийния автомобил.

Но каква кола създават в Торино, поверявайки оформлението и цялостния дизайн на опитния Данте Джакоза? Разбира се, задвижването на предните колела с напречен двигател е перфектно. Макферсон отпред, полуоски с различна дължина, U-образен стабилизатор. Има четири дискови спирачки на предните колела и барабани отзад, както и кормилна рейка и пиньон без сервоуправление.

За да бъдем честни, отбелязваме, че за да се намалят разходите и да се опрости машината, дори е обмислена възможността за инсталиране на примитивни надлъжни листови пружини отзад. Въпреки това, по-късно, като еластичен елемент, FIAT се спира на една напречна пружина и чифт телескопични амортисьори - времето на Volkswagen-ските U-образни задни греди все още не е дошло в Италия...

Серийният Fiat 127 е показан на автомобилното изложение в Женева през март 1971 г. Струва си да запомните тази дата, за да я сравните със ситуацията на пазара, където други "грандове" като Ford, Citroen или Opel все още нямат нищо подобно, а Renault тъкмо завършва своята „петица“.

Трябва да се отбележи, че 127 служи като модел на вдъхновение за дизайнерите на ВАЗ в СССР, когато създават Нива, така че във външния вид на италианската кола можете да забележите много характерни черти на този модел - въпреки че в действителност, разбира се, всичко е точно обратното.
Каросерията с две врати често погрешно се нарича седан, но строго погледнато, това е фастбек, тъй като макар капакът на багажника да не е остъклен, той е разположен под наклон, образувайки една равна линия на двуобемно тяло, като руската Победа.

Подобно на появилото се малко по-късно Renault 5 и доброто старо Mini, с което започва всичко, Fiat 127 изглежда по-голям отвътре, отколкото отвън, защото 80% от дължината на колата е за пътниците и багажното отделение.

При дължина на каросерията от 3,6 м междуосието никак не е малко - 2,2 м, а обемът на багажното отделение достига 365 литра. Да добавим и факта, че машината се оказва не само добра на външен вид, но и много лека - само 700 кг. 

Не е изненадващо, че от 1973 г. до 1978 г. Fiat 127 е най-продаваният автомобил в Европа, а първите милион копия са произведени до края на 1974 г. И в Англия този модел е един от най-популярните сред вносните автомобили, достигайки върха на популярност през 1978 г. с 20 000 продадени бройки годишно.

Поредица от три части с много сюжетни линии

В оригиналната си форма колата остава на производствената линия шест години, а през май 1977 г. е въведен „рестайл“ - втората серия. Лесно е да го различим от предшественика си по предната част: фаровете се изместват по-високо и визуално се сливат в едно цяло с решетката на радиатора. Броните стават пластмасови, като страничните светлини се преместиха там, отново предизвиквайки асоциации с АЗЛК-2140 лукс . Или обратното…

За да обобщим, във втората серия колата започва да изглежда външно достатъчно добре, за да може спокойно да устои на целия легион от „малки чудовища“, които вече се задава на пазара.

Но дори и в тази форма колата се произвежда само за кратко: през пролетта на 1981 г. е пуснат друг фейслифт - третата серия.

„Изражението на лицето“ вече е напълно променено - предницата получава по-големи фарове и мигачи, които се простират отстрани на крилото с отрицателен ъгъл на разделяне по неговото протежение. Това може да се наблюдава и при френския Talbot 1510.

Но ако мислите, че това е мястото, където историята на "сто двадесет и седма" свършва, тогава много грешите! Първо, след появата си той много бързо се превръща в истински „гражданин на света“, произвеждан в Испания като SEAT 127 от 1972 до 1984 г., където този модел съществува под формата на фастбек с 4 врати и хечбек с пет врати, а последният дори се продава в самата Италия под името Seat 127!

В социалистическия лагер се произвежда не само Polski FIAT-126p , но и 127-ца с префикс "P", но поради по-високата цена той не е толкова популярен, колкото другата версия.

Но Fiat 127 успява да намери своето почетно място под знойното южноамериканско слънце: през 1976 г. FIAT 147 започва да се произвежда в Бразилия.
И през април 1980 г. се появява комбито Panorama с три врати, което може да бъде закупено и в Италия. Но това не е всичко: колата се превръща в полезно превозно средство, получавайки името Fiorino.

Ако в Италия 127 се произвежда до 1984 г., то в Бразилия този период продължава до 1987 г. Нещо повече - в Аржентина този модел се произвежда от 1982 г. до 1996 г.! Освен това производствената му география включва страни като Колумбия, Чили, Уругвай и Венецуела. И за да поставим мощна геополитическа точка върху i в името Fiat 127, добавяме, че до 1987 г. тази кола се е произвеждала дори в Египет. Затова не е изненадващо, че общият брой на произведените коли от модела достига впечатляващите 5 124 289 превозни средства.