Малка компания вдъхва нов живот на класическия Fiat 500

Малкият калдъръмен град Лука в Централна Италия може да се похвали с една от най-старите и най-добре запазени ренесансови стени в цяла Европа, като неговата история може да се проследи обратно до 180 г. пр. Хр., когато е основана местна римска колония.

Сгушен в тези укрепления, Лука разкрива един извор на култура, включително дворец, притежаван някога от влиятелна италианска фамилия, множество исторически църкви, една от които датира от XII век, и истинската къща на прочутия италиански композитор Пучини. Но за един автомобилен ентусиаст, Лика може да представлява и почти непроходим ренесансов лабиринт.

Зад волана на класическия Fiat 500 – символ на малките коли, но и на самата Италия – неволно се промъкваме през пешеходната зона, след като сме завили в погрешната посока, и никой не крещи по наш адрес. Защото, честно казано, тази кола вероятно е най-очарователното малко нещо, създавано някога. Показан за първи път през 1957 г. като наследник на може би още по-очарователния Fiat Topolino (буквално „малка мишка“), 500 е олицетворява част от италианската изобретателност със задно разположен двигател.

Британското вдъхновение на италианския дизайнер Данте Джакоза осигурява на 500 малки размери, което означава, че колата може да мине буквално навсякъде – идеално средство за италианците да се придвижват евтино и ефективно по тесните градски улици.

И хората от Италия и извън нея откликнаха на модела: между 1957 и 1977 г. са продадени над четири милиона броя Fiat 500. Сега обаче е 2023 г. и подобна кола става все по-трудна за намиране. 

„Все още има много от тях по пътищата, но сега са по-малко, отколкото преди пет години“, споделя съоснователят на The Real Italian Car Company (TRICC) Амадео Рафаели Провенцали. Заедно с двамата си приятели – Матиа Вита и Антъни Пийкок – той иска да спаси модела от изчезване, като го реставрира, запази наследството му, така че да може да му се наслаждавате години напред.

Малката червена кола, с която в момента пълзим по претъпкан площад, бележи първият напълно реставриран 500, представен от младата компания, която стартира като начинание между няколко приятели, поправящи собствените си коли.

„Започна като хоби“, спомня си Пийкок. „Всички имахме свои собствени автомобили Fiat 500, реставрирахме ги и след това семействата и приятелите ни започнаха да ни питат „може ли и аз да взема един?“ Затова решихме, нека го направим“, добавя той.

Червената кола е може би най-добрият пример за работата на TRICC. „Идва от Сицилия, която е с почти идеален климат – топло през цялата година. Колите, които доставяме от Северна Италия, имат малко повече ръжда по тях“, изтъква Пийкок.

Въпреки че колата изглежда „здрава“ от самото начало, процесът протича както се очаква: „събличане“ на цялото нещо до оголената му черупка и след това преустройване и ремонтиране на всичко от самото начало.

„Двигателят, окачването, електричеството, интериорът... почти всичко е ново“, споделя Провенцали. Учудващо, но цените започват от едва 10 000 евро, като скоро ще има и онлайн конфигуратор.

Набавянето на частите е толкова трудно, колкото се очаква, но не невъзможно. Провенцали отбелязва, че по време на пътуванията си из Италия се е натъкнал на стар гараж, в който има неизползвани части от Fiat 500 – седалките за червената кола, например, са оригинални елементи на Fiat, които просто събират прах. Обикновено обаче набирането на компоненти представлява прелистване на обширния му списък с контакти или съобщения от познати, които имат нещо, което може да му потрябва.

Понякога тези ентусиасти дори изграждат частите сами, работейки в гараж в задната част на тосканска вила. И да, толкова е романтично, колкото звучи. „Само дребни парчета – скоби, панти за врати, кофти неща, които не можете да намерите“, посочва Пийкок. Въпреки че не биха се захванали със сложно производство, „изграждането на тези малки части и настройването на колите е точно както го правят от старата школа“.

Докато „навигираме“ (да се чете: целим се сляпо и се надяваме на най-доброто) през миналото на Лука, минаваме покрай още едно архитектурно чудо – базиликата Сан Фредиано – в парещата обедна жега, прокарваме миниатюрния 500 през тесни улички, покрай зяпачи, пиещи еспресо.

Това е напълно удовлетворяващо изживяване, карайки нещо толкова живо. Това е шумно, хленчещо, приятелско малко нещо, пълно с живот и характер. Воланът се гърчи в ръката и постоянно трака. Той е голям, така че използваме целите ръце, а не само китките. Отдолу гумите улавят всеки нюанс от пътя. Вътре нищо не ви разсейва. Изненадващо голямата кабина е толкова проста, колкото и се очаква. Това ви помага да се съсредоточите върху прелестите отвън. 

Работата на TRICC тук е забележителна: колата не се усеща изкуствено „нова“, всичко се чувства солидно, работещо. Всъщност 500 не е никак мощен – 19 конски сили, но е настроен идеално за градска среда и макар скоростната кутия да е без синхронизатор, TRICC предлага опция за синхронизиране за по-плавни смени. 

Още няколко погрешни завоя и достигаме друга историческа църква - Chiesa di San Michele in Foro, която датира от 1100 г. Автомобилът се държи добре през цялото време - никакви проблеми нито с 594-кубиковия двигател, нито със скоростната кутия, нито с общата конструкция. Идеално време да спрем за глътка въздух. Тъй като няма климатик, кабината е малко... запарена.

Оказва се, че 500 получава безплатен пропуск на това историческо място. Всъщност не ни е позволено да сме тук, но местните органи на реда изглежда нямат нищо против. Нито потокът от туристи, редящи се на опашка, за да се снимат до колата. Защото въпреки че Fiat продава милиони от нея, днес тя стават все по-трудна за намиране и следователно рядка гледка. Дори в Италия. Което прави запазването ѝ, също като римското укрепление, в което сме изгубени, още по-важно.

„Преди десет години тези неща бяха навсякъде“, споделя Пийкок, добавяйки: „Преди пет години все още не беше много лошо, но сега са много по-малко. След още пет години, кой знае? Това е специалната част от поддържането на тези автомобили живи – ние също поддържаме традицията жива”.

Следователно малкият калдъръмен град Лука в Централна Италия скоро ще се похвали с едни от най-старите и най-добре запазени модели Fiat 500. Сега остава въпросът да се измъкнем от този лабиринт.