Някъде в края на 60-те години на миналия век, в един американски шоурум на Foreign Motors, се появява купето BMW 2800 CS, в зелено, с интериор, който спира дъха. Автомобилът е толкова семпъл и самоуверен, със страхотни пропорции, включващи висока, стъклена горна част без рамки, която днес ми се считала за демоде.
Особено впечатление правят задните седалки – красиво оформени и удобни. Това не е спортна кола, а автомобил за по-зрял човек, който осъзнава и знае разликата между този автомобил и американските „персонални луксозни“ купета, които са популярни по това време.
По-късно моделът ще „еволюира“ в 3.0 CS/CSi, но дори днес, 55 години след първото представяне на 2800 CS, колата все още изглежда прекрасно. Все пак трябва да се отбележи, че това не е напълно нов модел, тъй като автомобилът всъщност представлява обновяване на стария 2000 CS, който е показан за първи път през 1965 г.
Тази кола, макар и да споделя по-голямата част от външния вид с 2800, е с по-късо междуосие, като се има предвид, че има четирицилиндров двигател срещу 6-цилиндров двигател при 2800.
Изглежда, че BMW се бори да намери посоката, докато търси визуалната идентичност на своите модели.
Тази промяна в междуосието осигурява разликата между леко неудобното присъствие и това, което е по-балансирано. Но най-голямата промяна представлява дизайнът на предницата.
Оригиналният модел BMW 2000 CS, представен от марката в средата на 60-те години на миналия век.
Предната част на 2000 CS се състои от изолирани, бъбрековидни решетки и големи, необичайно оформени фарове. В сравнение с по-новата версия, моделът е по-малко конвенционален, но неудобен, създавайки впечатление за лице с гърбици - в известен смисъл предшественик на днешните по-малко привлекателни интерпретации на BMW.
В много отношения развитието на CS представлява историята на корпоративния дизайн на BMW, с някои много противоречиви продукти и някои страхотни.
Например, трудно е да си представим марката без 3-Series, колата, която сякаш определя как точно трябва да изглежда и функционира един „спортен седан“ и която служи за вдъхновение за толкова много други производители.
Но именно третото поколение на автомобила, E36, което започва да се произвежда през 1992 г., определя посоката на дизайна, която другите да следват.
Най-отличителният елемент от дизайна е забележително късият преден надвес, който от своя страна подчертава страничния изглед от таблото към оста при наличието на поставен отпред двигател и задвижване на задните колела, който изглежда едновременно ефективен и целенасочен.
Това е особено вярно за купето с неговите отличителни линии. Никое друго BMW – всъщност, никоя друга кола в този момент – не може да предложи този уникален пропорционален подпис, който ще да бъде продължен и усъвършенстван в следващите поколения на 3-Series.
Когато преглеждаме дизайна на BMW, трябва да вземем предвид и автомобилите, направени от тогавашния главен дизайнер Крис Бенгъл, който по това време се опитва да постигне разделение на дизайна между трета, пета и седма серия, когато те се приемаха за твърде еднотипни, особено при пета и седма серия.
И така, въпреки че намерението е похвално, изпълнението буди разностранни оценки, особено с това на E65 7-Series от 2002 г. Визуално голям и обемист, моделът няма изяществото и атлетизма на предишното поколение.
И въпреки че постига по-отличителен външен вид, той го прави отчасти чрез висока задна част, която става известна като прословутата Bangle-butt. Необичано от публиката, следващото поколение 7-Series се връща към по-конвенционалния, но по-безопасен семеен вид.
А какво да кажем за настоящата G70 7-Series? Наистина ли е по-добър, или прилича повече на миналото, тъй като също е голям и неудобен - дори брутален - и изглежда лишен от всякаква изящност на по-добрия дизайн на марката?
Перфектният цвят за тази кола би бил матово армейско зелено, тъй като автомобилът може да изиграе чудесно ролята на военна щабна кола.
Заедно с неприятните iX EV и XM PHEV, човек трябва да се чуди дали това наистина е новата посока за дизайна на BMW. Всички марки преминават през фази, удари и пропуски и изглежда, че BMW сега се бори с посоката, в която ще поеме неговата визуална идентичност.
Самата марка остава желана за мнозина, с качествена репутация и подходящ имидж. И има надежда, че BMW може (отново) да си възвърне проницателността на дизайна, която толкова ясно демонстрира в миналото.