Неочакваната връзка межу Опенхаймер и легналите полицаи

Животът на един атомен физик е малко неочакван сюжет за летен кинохит - особено в епохата, в която киното се е превърнало в нещо като дъщерна компания на създателите на комикси. И все пак "Опенхаймер", лентата на Кристофър Нолан за създателя на атомната бомба, се превърна в киносъбитието на 2023, и в основна тема за разговори през това лято. Филмът определено го заслужава: той възкресява непознати факти и малко познати личности от една ключова епоха в историята на науката. Но колкото и задълбочен да е, той пропуска една от най-важните фигури в живота на Дж. Робърт Опенхаймер.
  
      

Артър Комптън на корицата на "Тайм" като Нобелов лауреат (вляво) и с Вернер Хайзенберг
   
      
Нито за миг в целия филм няма да се сблъскате с името Артър Комптън - а именно Комптън е не само един от най-близките приятели на физика, но и човекът, който го налага за ръководител на проекта "Манхатън" и след това го спасява от преследванията на макартистите. Освен това Комптън е отговорен за една от най-досадните части от живота на всеки съвременен шофьор.

АРТЪР ХОЛИ КОМПТЪН Е РОДЕН през 1892 в Уустър, Охайо, където баща му е ректор на местния университет. И той, и двамата му по-големи братя завършват в него, после стават доктори по физика. Най-големият брат впоследствие е дългогодишен ректор на Massachussets Institute of Technology (MIT), а средният брат - на университета Washington State. Но на Артър се пада да се прослави най-много. В началото на 20-те години той открива т. нар. "ефект на Комптън" - потвърждение на предположенията на Айнщайн, че светлината се състои от частици (фотони), и важна стъпка към квантовата теория. Заради това откритие през 1927 Комптън получава Нобеловата награда за физика. По това време се запознава и с току-що защитилия докторат Дж. Робърт Опенхаймер.
  
    

Опенхаймер (вляво) с Джон фон Нойман, един от бащите на съвременните компютърни науки
  
     
През април 1941, осем месеца преди Пърл Харбър, Комптън е назначен за ръководител на специалната комисия, която да отговаря за атомните изследвания. Месец по-късно Комптън пише доклада, с който потвърждава възможността за създаване на ядрени оръжия - фактическото начало на проекта "Манхатън". В началото на 1942 Комптън създава в Чикагския университет, където по това време е професор, прословутата Металургична лаборатория - едната от двете люлки на всички по-късни проекти в областта на ядрената физика в САЩ. Под надзора на Комптън, през декември същата година Енрико Ферми създава в Чикаго първия работещ ядрен реактор в света. И именно Комптън е човекът, който убеждава Пентагона да постави приятеля му Опенхаймер начело на проекта "Манхатън" за създаване на атомната бомба. Разговорът във филма между Опенхаймер и Айнщайн по въпроса дали верижната реакция няма да унищожи планетата, всъщност се води между Комптън и Опенхаймер в истинския живот.
   
   

Комптън е една от ключовите фигури и в проекта "Манхатън", и в живота на Опенхаймер. Не е ясно защо изобщо не е включен във филма на Нолан
  
   
ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ДА НЕ ВИДИТЕ КОМПТЪН във филма на Кристофър Нолан е, че той пропуска историческия първи тест на атомната бомба в Аламогордо. Опенхаймер му е изпратил закодирана телеграма: "По всяко време след 15-и ще е подходящо за нашата рибарска експедиция" (на английски думата за риболов - fishing, се произнася почти като fission, ядрено делене). Но Комптън е зает с други дела в Чикаго. След това получава нова телеграма от Опенхаймер: "Ще ти е интересно да научиш, че хванахме много голяма риба".
   
   

Легналите полицаи - вторият съществен принос на Комптън към цивилизацията
    
      
СЛЕД ВОЙНАТА АРТЪР ХОЛИ КОМПТЪН изоставя развойната дейност и се връща към академичната кариера, като става ректор на Университета "Вашингтон" в Сейнт Луис. Именно там ще даде другия си исторически - макар и несравнимо по-нискотехнологичен - принос към цивилизацията. Комптън е раздразнен, че студентите карат твърде бързо по улиците на кампуса, и измисля начин да ги забави. Върху асфалта са поставени бабуни, старателно изчислени така, че при скорост от 30 км/ч шофьорите да изпитат ускорение от едва 0.4g, но при 80 км/ч да бъдат подложени на цели 4g - достатъчно колелата на автомобила да се отделят от земята. Отначало ги наричат Holly Bumps, по презимето му. Днес те имат десетки имена по света, но в България, и в Европа като цяло, най-често ги наричаме "легнали полицаи".