Баркас, Жук, Латвия - забравените микробуси от социализма

За поне две поколения българи интересът към автомобилите принудително бе ограничен само до очертанията на Желязната завеса. Което напълно обяснява защо и до днес автомобили като Trabant, Лада, Москвич, Wartburg и Запорожец предизвикват интерес сред читателите - макар че, строго погледнато, много малко от тях имат потенциала да се превърнат в действителни автомобилни класики.
    
     

Маршрутно такси РАФ Латвия пред софийския ЦУМ в края на 70-те години, снимка от архивите на столичния градски транспорт
   
      
Но има и една категория автомобили от социализма, за които сякаш забравихме - многофункционалните модели, микробусите и вановете. А те доминираха уличния пейзаж дори в по-голяма степен от ладите и москвичите. При леките коли все пак се появяваше по някой и друг западен нашественик, колкото да раздразни любопитството на хлапетата. Мяркаха се Volkswagen Beetle, Peugeot 504 или Volvo 144, внесени по втория начин. И от време на време "Мототехника" вкарваше марки партиди западни коли като Renault 11, за нуждите на връзкарите от номенклатурата.

Докато при микробусите социалистическата автомобилна промишленост имаше пълно господство по улиците. Спомням си, че през 80-те години Иван Кленовски, нашумелият "първи частник" в България, бе докарал отнякъде един Volkswagen Transporter T3, и той предизвикваше в квартала дори по-голям интерес от лъскавото сиво Mitsubishi Galant на тенис-звездата Мануела Малеева. Извън него, този сегмент на пазара принадлежеше изцяло на "Баркас", "Латвия", УАЗ, "Жук" и "Ниса". Нека си припомним петте ключови микробуса на Източния блок.
    
      
Петте ключови микробуса от социализма (ГАЛЕРИЯ):

18 от 22 | Микробусите на социализма

УАЗ-452 - знаменитата буханка
Всъщност прякорът "буханка" е лепнат още на предшественика УАЗ-450 (на снимката), пуснат от Уляновския автомобилен завод през 1958 върху платформата на всъдеходите ГАЗ-69 и УАЗ-469, но с леко увеличен обем на двигателя. През 1965 идва следващото поколение - УАЗ-452, с дизайна, който се използва и до днес.
Стандартната конфигурация е с две предни врати, една задна, обикновено отдясно, и двойна врата отзад. Но през годините са правени и всевъзможни други варианти в малки серии. Характерни за "буханката" са и двата резервоара, с отделни капачки за зареждане отляво и отдясно.