Експертите в бранша многократно подчертават положителното въздействие на електрическата мобилност върху околната среда. Това мнение е наистина оптимистично - чист въздух по улиците без автомобили с двигатели с вътрешно горене - какво по-екологично?
Ако се задълбочим във веригата на пълния цикъл - от добива на минерали до изхвърлянето на електрическата кола обаче - картината вече не е толкова радостна. И какви други рискове крие бързият преход към електрическа мобилност?
Всяка година противниците на електрическите автомобили публикуват огромни доклади, в които дават много аргументи против електрификацията. Сега анализираме един такъв доклад на американската агенция EPA и публикуваме някои точки от него.
Батериите изискват редки метали
Батериите за електрически превозни средства използват много литий, най-лекият метал. Чили произвежда най-голямото количество литий (8 800 тона годишно), други големи производители са Аржентина и Китай, а Боливия има най-големите известни находища в света. Други метали, използвани в електрическите превозни средства, са мед, кобалт, алуминий, никел и понякога манган, както и проводимия неметален графит.
Според Amnesty International нарушенията на човешките права и детският труд се използват за извличане на кобалт, материал от решаващо значение за производството на батерии за електрически превозни средства. Генералният секретар на Amnesty смята, че нищо, включително чистата околна среда, не трябва да се решава за сметка на човешките права. Друг проблем е, че миньорите получават много малко заплащане - $1 на ден.
Богати находища на кобалт има в страни като Демократична република Конго, където той се добива от миньори, много от които са жени и деца. Кобалтът е токсичен за хората и повечето от тези миньори работят с малка или никаква защита. Тъй като повече от половината кобалт в света идва от южната част на ДРК, това е сериозен риск за тези незащитени миньори. Производството на батерии за електрически превозни средства изисква до 60% от 125 000 тона кобалт, добивани годишно в света.
Рециклирането
Следващата точка е рециклирането. Според проучванията, до края на 2030 г. около 11 милиона тона използвани литиево-йонни батерии ще бъдат изхвърлени на сметищата. А в света има изключително малко фабрики, които могат да осигурят повторната употреба и рециклирането на тези батерии. Без достатъчно такива съоръжения, нарастващото използване на електрически превозни средства може да се превърне в заплаха, а не в безопасен подход.
Производството на електрически автомобили отделя повече вредни емисии
За да получите реална представа колко парникови газове се отделят по време на производството на електрическо превозно средство, трябва да погледнете как се доставят и произвеждат неговите компоненти. Суровините за производството на автомобил трябва да се добиват и този процес на добив създава много парникови газове. След това суровината трябва да бъде пречистена, преди да може да се използва, което отново води до емисии на парникови газове.
Още повече парникови газове се отделят в производствения процес. Разбира се, това важи и за производството на бензинови или дизелови автомобили. Всъщност, като се вземе предвид целия производствен процес, при производството на един бензинов или дизелов автомобил се отделят между 7 и 10 тона CO2.
Производството на електрически автомобил отделя приблизително същото количество CO2, но към това трябва да се добави и производството на батерията. Според изчисленията за всеки 1 киловатчас капацитет на батерията се отделят 150 кг CO2. За да може една електрическа кола да има приличен пробег (да речем 400 километра) между зарежданията, тя се нуждае от батерия с капацитет от поне 60 kWh.
Това означава, че при производството на електрически автомобил ще бъдат отделени още 9 тона CO2, тоест общо 16-19 тона CO2. Така че на производствен етап една електрическа кола изглежда е по-лоша за околната среда от кола с изкопаеми горива.
Дори с декарбонизацията на транспорта проучванията показват, че ще минат години, може би дори десетилетия, преди преходът към електрически превозни средства да има радикално въздействие върху околната среда. За да окажат значително въздействие върху глобалното затопляне, производителите на автомобили трябва да произведат и продадат около 100 милиона електрически коли до 2030 г.
Те са толкова зелени, колкото и техните източници на енергия
Въздействието на електрическото превозно средство върху околната среда може да бъде значително увеличено или намалено в зависимост от това как се произвежда електричеството, което зарежда батерията му. Електрическа централа, работеща с въглища, отделя 800-850 грама CO2 на kWh (последните оценки сочат, че може да е 650 грама на kWh), докато по-чистата електроцентрала, работеща с газ, отделя 350-400 грама CO2 на kWh.
При използване на възобновяеми енергийни източници като слънчеви панели или вятърни турбини се отделят около 36 g CO2 на kWh, като се вземат предвид емисиите, генерирани при производството им. Следователно, ако автомобилът се зарежда с възобновяема енергия, негативното му въздействие върху околната среда е много по-малко, отколкото ако се зарежда с електричество от въглищна централа.