Определянето на конските сили на електрически или хибриден автомобил е по-сложно от очакваното преди всичко поради липсата на точни разпоредби, които да указват на производителите методите, които трябва да следват, за да постигнат хомогенен и сравним резултат. Така се прилагат различни методи и често се достига до противоречиви резултати.
В опит да подредят нещата Дружеството на автомобилните инженери (SAE International) изработи нов документ, който има за цел да установи индустриален стандарт за точно определяне на мощността на електрически, хибридни, plug-in хибридни и превозни средства с горивни клетки. Базираната в САЩ - SAE International, е глобална асоциация на повече от 128 000 инженери и сродни технически експерти предимно в автомобилната индустрия.
Новият документ се нарича SAE J2908 и описва подробно методите, които трябва да се използват за измерване и изчисляване на номиналната мощност на задвижващата система на автомобил, който не е само с ДВГ, съобщи Insideevs.
При електромобилите, например, се прави разлика между пикова мощност и непрекъсната мощност, като първата се доставя от двигател за кратък интервал от време, а втората се предава към колелата непрекъснато.
При хибридни автомобили, когато има два или повече двигателя, може да бъде трудно да се идентифицира реалната мощност на системата, която никога (или почти никога) не се дава от сумата от мощностите на отделните задвижващи агрегати. Накратко, това е хаос, допълва изданието.
Новият метод първо приема измерване на мощността на колелото върху динамометър, поставен върху шасито, или върху главината на колелото, за да се идентифицира скоростта на пътя, при която превозното средство произвежда максимална мощност. Въпреки това, мощността, предавана на колелата, се влияе от различно триене, засягащо трансмисията и други механични части и това означава, че не може да бъде директно сравнена с нетната номинална мощност на двигателите с вътрешно горене.
За тази цел мощността на всяко задвижващо устройство на изходящия вал трябва да се определи при същите условия, както когато превозното средство достигне максимална мощност на колелата. Има 4 метода за това, като четвъртият е потенциално по-малко валиден от останалите от научна гледна точка.
Първият - директно измерване на конските сили на изходния вал на всяко устройство за задвижване по време на изпитване с динамометричен стенд. Вторият е тестване на стенд на отделни компоненти, докато се симулират условия за изпитване на мощността на колелото. Тетият метод е определяне на ефективността на компонентите на задвижването чрез дино тестове, за да се изчислят конските сили на изходящия вал. Четвърто - SAE International казва да се разработят модели в реално време за изчисляване на приноса на отделните компоненти на задвижването.
Дали предложения документ J2908 наистина ще бъде приет от производителите на автомобили? Засега се класифицира като „информационен доклад“ и следователно не е задължително да се спазва. Но може би това представлява първа стъпка към дефинирането на стандарти, които скоро биха могли да бъдат използвани от цялата техническа общност, като всъщност станат задължителни.
Volkswagen засега е единственият производител, който спазва изброените процедури, като изчисли мощността на ID.4. Според Майкъл Дуоба, ръководител на комисията, изработила SAE J2908, други производители вече го използват, но без да дават публичност.
Въпреки това, фактът, че този документ е допълнително актуализиран, скоро може да накара марките открито да декларират съответствие с определени методи, дори и само за да удостоверят по някакъв начин валидността на декларираните данни.