Новата Honda Civic: промяна в мисленето

Honda Civic, който тази година става точно на половин век, в много отношения е най-забележителната кола на японците.                              Преди всичко това е първата им нормална кола, а не миниатюрен кей-кар (ако не броим кратко живелия предшественик Honda 1300). Това е също първият масов експортен продукт, който не е мотоциклет. И освен това е най-успешният им автомобил досега, с почти 21 милиона продажби до края на 2022. Но сега на пазара идва новото 11-о поколение. И, специално за европейските клиенти, то ще изисква доста голяма промяна в мисленето.                             Тази промяна не се отнася до външния вид - макар че и с просто око се вижда промененият дизайнерски език. Предишните поколения изглеждаха като представата за космически кораб от 60-те години. Новото е приятно изчистено и изглежда динамично, без да се натрапва. Предните светлини и решетка напомнят малко на Peugeot 508, но това е неизбежно във време, когато вече всичко се проектира в аеродинамичния тунел.

Не се отнася и до интериора, макар че и там промяната е внушителна и определено за добро. Не, причината новият Civic да изисква сериозно превключване от досегашните си клиенти всъщност се крие под капака.                           Клиентите в Щатите, където са основните продажби на тази кола и където тя е вторият най-продаван лек автомобил след Тоyota Camry, имат доста голям избор от двигатели. Има 1.5 турбо с няколко степени на мощност, има добрия стар двулитров бензин, с няколко степени на мощност. Но в Европа, ако искате Civic, единственият ви шанс е задвижването, което виждате на снимката. В епохата на кубатури от по 1 или 1.2 литра, тук получавате изцяло нов двулитров бензинов мотор. Но нека това да не ви вдъхва високи очаквания: този двигател е създаден не за мощност, а за икономичност. Той е комбиниран с два електромотора и с литиево-йонна батерия. Тоест за Европа Civic вече е само хибрид.                             Дори и така появата на двулитров мотор във време, в която вече дори големи лимузини се появяват с по три цилиндъра, звучи чудесно. Но имайте предвид, че този нов VTEC на Honda няма много общо с досегашните. Вярно, все така е с два вала, по четири клапана и алуминиев блок. Но вече работи по цикъла на Аткинсън, което означава, че доброволно жертва мощност за сметка на ефективност. И освен това през повечето време дори няма връзка с колелата.                   При нормално градско каране този Civic се задвижва само от по-големия електромотор. Ако ви потрябва ускорение, двигателят с вътрешно горене се включва, но само за да захранва генератора. Едва на магистрала, при продължителна висока скорост, сложната хибридна система свързва директно двигателя с колелата.                         Вече ви споменах, че тази система е създадена най-вече за икономия. И то с доста голям успех, защото на дълъг път, с много магистрала, трима пътници и багаж, успяхме да постигнем средно 6.2 литра на сто. Много добър показател за този клас автомобил. Но това не означава, че новият Civic няма и достатъчно динамика, когато ви се прииска. Освен това звучи по-добре от почти всички хибриди, които някога сме карали.                                  Ускорението от място до 100 км/ч отнема 7.8 секунди, приличен показател за класа. Но е съпроводено с недоволен вой. Истинската среда на този автомобил е в града. Там хибридният Civic може да падне доста под 4 литра на сто, ако карате спокойно. Тогава е и приятно тих. Воланът е прецизен, макар да не дава кой знае каква обратна връзка. Окачването е достатъчно стегнато да няма накланяне в завоите, но в същото време е безукорно комфортно. И се справя без проблем с разнокалибрените легнали полицаи из София. Отзад е многозвенно, а не с торсионна греда, както масово постъпват други марки напоследък.                                       Има още една голяма разлика в отношението на Honda към американските и към европейските клиенти. В Щатите все още можете да имате Civic с чудесната ръчна скоростна кутия от предишното поколение. В Европа получавате нещо съвсем различно.                             Нямаме нищо против автоматика, разбира се. В града той е сериозно удобство, а и този Civic, с максимална скорост едва 180 километра в час, не е замислен да вдига адреналина. За това си има Civic Тype R, където ръчката засега остава.  

Не, недостатъкът тук е, че от Honda са се опитали да комбинират два различни принципа за управление на този автоматик. Директна предавка, неутрална и паркинг се включват с удобни бутончета - макар и, кой знае защо, с различни размери. Но задната се включва с плъзгащ се лост. Почти всички други модерни автомобили ползват или само бутоните, или само лостчето, така че изборът на Honda е доста объркващ. Въпреки че, ако това е личната ви кола, само след ден-два ще свикнете и вече няма да ви прави впечатление.                        Като изключим това, кабината на новия Civic е истински скок нагоре. Качеството на материалите вече е на нивото на доста модели от премиум сегмента. Седалките са с нова система за опора, за която не сме много сигурни как работи, но несъмнено са удобни.                          Получавате също станалия класика вече в наши дни забоден върху таблото екран. В което впрочем няма нищо лошо, защото е на удобно място, високо, не изисква за дълго да отделяте поглед от пътя. Графиката и резолюцията са много добри. Управлението с обикновено докосване - също. Слава Богу, има отделни физически бутони за климатика (нашето най-голямо оплакване по принцип от сензорните дисплеи). Тук японците са го решили по много добър начин.

Самата информационна система не е от най-бързите, но все пак е доста по-добра от предишната. Свързването със смартфон е лесно и не се налага да го подновявате при всяко влизане и излизане от колата, както при други. Във високите нива на оборудване приборите също са изцяло дигитални. В базовото са частично аналогови.                         Доста оригинална идея е и простиращата се през таблото метална решетка с форма на пчелна пита. В нея са вградени отворите на климатичната система. Не знам доколко това е практично във времето и дали е лесно за почистване. Но изглежда много добре.

За съжаление по таблото има и немалко пианолак, вече е неизбежна част от новите коли. Но тук поне той е на места, където няма много-много да пипате с пръсти и да оставяте отпечатъци. Имате също безжично зарядно за смартфон и два USB порта отпред - макар и да не са USB-C. Очевидно още дълго ще живеем в разкрачено положение между двата стандарта, и с резервен кабел в джоба.                              Мястото е в изобилие, освен ако сте доста по-висок от средния ръст. Нито позицията на педалите, нито скосеният покрив на задната седалка са благоприятни за дългучи - но това е чест проблем при автомобили от Азия.

Багажникът побира 410 литра, което не е никак зле за сегмента. Японците са измислили и една много хитра странична щора на мястото на традиционната кора. Тя се прибира много лесно и не заема излишно място - чудесна идея, която се надяваме и други производители да откраднат.

Разбира се, израстването в качеството неизбежно е свързано и с израстване в цената. Да не говорим за нуждата да плащате за общо три мотора. Базовият Civic започва от около 66,000 лева. Макар че всъщност не е кой знае колко базов - има 17-цолови алуминиеви джанти, кожен волан, климатроник, 7-инчова мултимедия, паркинг сензори и отпред, и отзад, отопление на предните седалки и още куп глезотии.                           За 10 хилядарки повече най-високото ниво добавя панорамен покрив, кожен салон, дигитални прибори и аудиосистема от Bose. Да, 75,000 лева все още ни се струва шокиращо много за семеен автомобил от С-сегмента. Но в новата реалност на 2022 година всъщност не е чак толкова шокиращо. А и Civic е пораснала - и като размери, и като качества. Споменахме ви недостатъците й, но като цяло това е икономична, комфортна и практична кола. Точно каквото очакваме от една Honda.             Още снимки от теста на Honda Civic вижте в ГАЛЕРИЯТА: