Honda Civic, който тази година става точно на половин век, в много отношения е най-забележителната кола на японците.
Преди всичко това е първата им нормална кола, а не миниатюрен кей-кар (ако не броим кратко живелия предшественик Honda 1300). Това е също първият масов експортен продукт, който не е мотоциклет. И освен това е най-успешният им автомобил досега, с почти 21 милиона продажби до края на 2022.
Но сега на пазара идва новото 11-о поколение. И, специално за европейските клиенти, то ще изисква доста голяма промяна в мисленето.
Тази промяна не се отнася до външния вид - макар че и с просто око се вижда промененият дизайнерски език. Предишните поколения изглеждаха като представата за космически кораб от 60-те години. Новото е приятно изчистено и изглежда динамично, без да се натрапва. Предните светлини и решетка напомнят малко на Peugeot 508, но това е неизбежно във време, когато вече всичко се проектира в аеродинамичния тунел.
Не се отнася и до интериора, макар че и там промяната е внушителна и определено за добро. Не, причината новият Civic да изисква сериозно превключване от досегашните си клиенти всъщност се крие под капака.
Клиентите в Щатите, където са основните продажби на тази кола и където тя е вторият най-продаван лек автомобил след Тоyota Camry, имат доста голям избор от двигатели. Има 1.5 турбо с няколко степени на мощност, има добрия стар двулитров бензин, с няколко степени на мощност. Но в Европа, ако искате Civic, единственият ви шанс е задвижването, което виждате на снимката. В епохата на кубатури от по 1 или 1.2 литра, тук получавате изцяло нов двулитров бензинов мотор. Но нека това да не ви вдъхва високи очаквания: този двигател е създаден не за мощност, а за икономичност. Той е комбиниран с два електромотора и с литиево-йонна батерия. Тоест за Европа Civic вече е само хибрид.
Дори и така появата на двулитров мотор във време, в която вече дори големи лимузини се появяват с по три цилиндъра, звучи чудесно. Но имайте предвид, че този нов VTEC на Honda няма много общо с досегашните. Вярно, все така е с два вала, по четири клапана и алуминиев блок. Но вече работи по цикъла на Аткинсън, което означава, че доброволно жертва мощност за сметка на ефективност. И освен това през повечето време дори няма връзка с колелата.
При нормално градско каране този Civic се задвижва само от по-големия електромотор. Ако ви потрябва ускорение, двигателят с вътрешно горене се включва, но само за да захранва генератора. Едва на магистрала, при продължителна висока скорост, сложната хибридна система свързва директно двигателя с колелата.
Вече ви споменах, че тази система е създадена най-вече за икономия. И то с доста голям успех, защото на дълъг път, с много магистрала, трима пътници и багаж, успяхме да постигнем средно 6.2 литра на сто. Много добър показател за този клас автомобил. Но това не означава, че новият Civic няма и достатъчно динамика, когато ви се прииска. Освен това звучи по-добре от почти всички хибриди, които някога сме карали.
Ускорението от място до 100 км/ч отнема 7.8 секунди, приличен показател за класа. Но е съпроводено с недоволен вой. Истинската среда на този автомобил е в града. Там хибридният Civic може да падне доста под 4 литра на сто, ако карате спокойно. Тогава е и приятно тих. Воланът е прецизен, макар да не дава кой знае каква обратна връзка. Окачването е достатъчно стегнато да няма накланяне в завоите, но в същото време е безукорно комфортно. И се справя без проблем с разнокалибрените легнали полицаи из София. Отзад е многозвенно, а не с торсионна греда, както масово постъпват други марки напоследък.
Има още една голяма разлика в отношението на Honda към американските и към европейските клиенти. В Щатите все още можете да имате Civic с чудесната ръчна скоростна кутия от предишното поколение. В Европа получавате нещо съвсем различно.
Нямаме нищо против автоматика, разбира се. В града той е сериозно удобство, а и този Civic, с максимална скорост едва 180 километра в час, не е замислен да вдига адреналина. За това си има Civic Тype R, където ръчката засега остава.
184 к. с. максимална мощност 315 Нм макс. въртящ момент (ЕМ) 7.8 секунди 0-100 км/ч |
Не, недостатъкът тук е, че от Honda са се опитали да комбинират два различни принципа за управление на този автоматик. Директна предавка, неутрална и паркинг се включват с удобни бутончета - макар и, кой знае защо, с различни размери. Но задната се включва с плъзгащ се лост. Почти всички други модерни автомобили ползват или само бутоните, или само лостчето, така че изборът на Honda е доста объркващ. Въпреки че, ако това е личната ви кола, само след ден-два ще свикнете и вече няма да ви прави впечатление.
Като изключим това, кабината на новия Civic е истински скок нагоре. Качеството на материалите вече е на нивото на доста модели от премиум сегмента. Седалките са с нова система за опора, за която не сме много сигурни как работи, но несъмнено са удобни.
Получавате също станалия класика вече в наши дни забоден върху таблото екран. В което впрочем няма нищо лошо, защото е на удобно място, високо, не изисква за дълго да отделяте поглед от пътя. Графиката и резолюцията са много добри. Управлението с обикновено докосване - също. Слава Богу, има отделни физически бутони за климатика (нашето най-голямо оплакване по принцип от сензорните дисплеи). Тук японците са го решили по много добър начин.
Самата информационна система не е от най-бързите, но все пак е доста по-добра от предишната. Свързването със смартфон е лесно и не се налага да го подновявате при всяко влизане и излизане от колата, както при други. Във високите нива на оборудване приборите също са изцяло дигитални. В базовото са частично аналогови.
Доста оригинална идея е и простиращата се през таблото метална решетка с форма на пчелна пита. В нея са вградени отворите на климатичната система.
Не знам доколко това е практично във времето и дали е лесно за почистване. Но изглежда много добре.
За съжаление по таблото има и немалко пианолак, вече е неизбежна част от новите коли. Но тук поне той е на места, където няма много-много да пипате с пръсти и да оставяте отпечатъци. Имате също безжично зарядно за смартфон и два USB порта отпред - макар и да не са USB-C. Очевидно още дълго ще живеем в разкрачено положение между двата стандарта, и с резервен кабел в джоба.
Мястото е в изобилие, освен ако сте доста по-висок от средния ръст. Нито позицията на педалите, нито скосеният покрив на задната седалка са благоприятни за дългучи - но това е чест проблем при автомобили от Азия.
Багажникът побира 410 литра, което не е никак зле за сегмента. Японците са измислили и една много хитра странична щора на мястото на традиционната кора. Тя се прибира много лесно и не заема излишно място - чудесна идея, която се надяваме и други производители да откраднат.
Разбира се, израстването в качеството неизбежно е свързано и с израстване в цената. Да не говорим за нуждата да плащате за общо три мотора. Базовият Civic започва от около 66,000 лева. Макар че всъщност не е кой знае колко базов - има 17-цолови алуминиеви джанти, кожен волан, климатроник, 7-инчова мултимедия, паркинг сензори и отпред, и отзад, отопление на предните седалки и още куп глезотии.
За 10 хилядарки повече най-високото ниво добавя панорамен покрив, кожен салон, дигитални прибори и аудиосистема от Bose. Да, 75,000 лева все още ни се струва шокиращо много за семеен автомобил от С-сегмента. Но в новата реалност на 2022 година всъщност не е чак толкова шокиращо. А и Civic е пораснала - и като размери, и като качества. Споменахме ви недостатъците й, но като цяло това е икономична, комфортна и практична кола. Точно каквото очакваме от една Honda.
Още снимки от теста на Honda Civic вижте в ГАЛЕРИЯТА: