Студените зимни утрини са безмилостен съдия за всеки автомобил, но собствениците на дизелови машини често изпитват това на гърба си по най-суровия начин. Докато бензиновите мотори се нуждаят единствено от здрав акумулатор и една искра, дизеловият агрегат е изправен пред истинско физическо изпитание, когато температурите паднат под нулата. Проблемът не е в липса на надеждност, а в самата природа на горивото и начина, по който този тип двигатели генерират мощност.

Всичко започва с фундаменталната разлика в запалването. При дизела липсват запалителни свещи; той разчита на самовъзпламеняване чрез екстремна компресия. За да се случи магията, въздухът в цилиндрите трябва да се нагрее до стотици градуси само чрез свиване. Когато металният блок на двигателя е леденостуден, той буквално „краде“ топлината от сгъстения въздух, предотвратявайки детонацията. Тук на помощ идват подгревните свещи, които трябва да нажежат горивната камера за секунди, но ако дори една от тях е извън строя, стартът се превръща в мъчително въртене на стартера и облаци сив дим.
Другият голям враг на дизеловия шофьор през зимата е химичният състав на самото гориво. Дизелът съдържа парафини, които при ниски температури започват да кристализират. Процесът, известен като „желатиране“, превръща течното гориво в гъста, мътна маса, която лесно запушва фините пори на горивния филтър. Веднъж блокиран от парафиновите кристали, филтърът спира потока към помпата за високо налягане и двигателят просто угасва секунди след запалването или изобщо не успява да „припали“.
Не бива да подценяваме и ролята на моторното масло. При отрицателни температури вискозитетът му се увеличава драстично, превръщайки го в лепкав мед, който оказва огромно съпротивление на движещите се части. Стартерът трябва да положи много повече усилия, за да завърти коляновия вал с необходимата скорост за достигане на критичната компресия. В комбинация с отслабналия капацитет на акумулатора, който губи над 30% от мощността си при студ, шансовете за успешен старт намаляват с всяка изминала секунда.
Модерните Common Rail системи са много по-ефективни от старите предкамерни дизели, но те са и по-чувствителни към качеството на горивото и състоянието на електрическата система. Ето защо превантивната проверка на подгревните свещи и използването на зимни добавки (антигел) не са просто препоръка, а задължителен ритуал за оцеляване. В крайна сметка, дизелът през зимата изисква малко повече внимание, но в замяна предлага въртящ момент и икономия, които все още трудно намират алтернатива при дългите магистрални преходи.


0