Международната награда за двигател на годината беше създадена през 1999 г. и продължи да се връчва до 2019 г., след което беше спряна поради пандемията от COVID-19. Съдиите са международно жури от автомобилни журналисти. През това време бяха присъдени 247 общи титли и титли по категории на 18 производители, или в някои случаи комбинации от тях.
Британското издание Autocar направи любопитна класация на производителите, които са печелили наградата. В него са включени всички компании, отличени с трофея, като на върха е една от тях, която е спечели малко над 1/4 от общия брой. В случая се броят само двигатели, използвани за серийни автомобили.
Носителите на наградата „Двигател на годината“ (ГАЛЕРИЯ):
Ferrari спечели категорията над 4,0 литра през 2000 г. и 2001 г. с 5,5-литровия V12, монтиран на 550 Maranello. Той не беше представен през останалата част от десетилетието, но се появи отново в голям мащаб през 2011 г., осигурявайки още 28 награди от тогава до 2019 г.
По-голямата част от успеха му през този период се дължи на 3,9-литровия V8 с турбокомпресор (на снимката) на 488, който беше общият победител, „най-добър нов двигател“ и „най-добър двигател“ за 2016 г. Той запази общите титли и титлите за производителност през следващите три години, а също така взе четири награди за капацитет или категория мощност, което доведе до общо 14.